Но не само с Зелената сделка, околната среда и климата се очертават контурите на нова европейска селскостопанска политика. В началото на кампанията за европейските избори вече има поне около осем въпроса, които могат да определят бъдещото направление на селското стопанство в ЕС.
Първо на дневен ред е номинацията на нидерландския министър Вопке Хьокстра за нов Комисар по климата. Той все още има тежко интервю в Страсбург, вероятно през октомври, вероятно пред комисията по околна среда (envi) на Европейския парламент.
Ако бъде смятан за твърде слаб, това може да се възприеме като сигнал, че Европарламентът иска да се придържа към „зелената“ климатична линия на Франс Тиммерманс. Ако председателката Урсула фон дер Лайен на Европейската комисия също смята така, тя може да го обяви още следващата сряда в годишното си слово „Състояние на съюза“.
Фон дер Лайен е под натиск от собствените си християндемократи, които искат по-малко Зелена сделка и политика за околната среда и повече селско стопанство и села. Най-вероятно е, че фон дер Лайен няма да иска да рискува прекалено, или може да избере „бягство напред“.
Отделно, трябва да се изчака и дали брюкселската политика ще успее да изглади конфликта между (полския) комисар по земеделието Януш Войчеховски и останалите 26 комисари. Той следва съвсем собствена стратегия по отношение на износа на украинско зърно към пристанищата на ЕС. Този спор във вътрешността на екипа на фон дер Лайен може да се окаже въпрос на компромис или срив.
Освен това фон дер Лайен трябва седмица по-късно (19 септември) да изнесе слово на конгрес на Европейската народна партия в своята „родна“ германска федерална провинция Бавария на тема „бъдещето на селското стопанство“. В традиционно консервативната южна германска провинция на 8 октомври се провеждат регионални избори.
Резултатът може да бъде сигнал доколко по-дясна, по-селскостопанска политика може да върне изгубените избиратели на ХДС/ХСС. Според социологическите проучвания в страните на ЕС има тенденция към десен наклон, но наскоро в Испания това не беше така.
Седмица по-късно (15 октомври) в Полша ще се проведат парламентарни избори, които също ще са практически изцяло фокусирани върху селските райони и земеделието. Там също стои въпросът дали разочарованите селски жители и земеделци ще се върнат към консервативно-националистическата коалиция ПиС. Украинският зърнен въпрос, заплашителната блокада на границите и бунтовният комисар Войчеховски са искри в барутен погреб.
И още няколко седмици по-късно (22 ноември) в Нидерландия ще има избори за Камарата на представителите. Там отново частично се поставя въпросът дали изгубените избиратели на Християндемократическия призив се връщат, или пък гласоподавателите търсят късмета си при нови партии и нови политици. Разбира се, резултатите от изборите в Бавария, Полша или Нидерландия няма да са решаващи за политиката на ЕС, но могат да бъдат показател.
Много по-решаващ е въпросът дали земеделската сила Украйна ще бъде приета в Европейския съюз. Преговорите за това започват на 16 декември. Десет държави са номинирани за членство в ЕС; някои от тях чакат с години на опашката.
В близко бъдеще държавите от ЕС трябва да вземат решение дали първо не трябва да приведат в ред собственото си домакинство. Това вече бе донякъде договорено след „напускането“ на британците. Ако ЕС ускори с приоритет приемането на Украйна, това несъмнено ще има последици за общата селскостопанска политика, независимо какви…