Според съобщения във френските медии изглеждаше, че Макрон настоява за мораториум върху новите закони за климата или за спирачка върху законите за възстановяване на природата и борбата с химикалите в земеделието.
Тези съобщения предизвикаха възмущение сред екозащитниците и зелените политици, които се опасяваха, че френският президент иска да намали усилията в областта на опазването на околната среда. Въпреки това говорител на президентския дворец подчерта пред Le Monde, че Макрон не е имал предвид спиране на съществуващите закони. Вместо това той наблегна на това, че държавите от ЕС вече са достатъчно напреднали с настоящите си екологични закони в сравнение с Съединените щати.
Призивът на Макрон за пауза в приемането на още екологични закони на ЕС е замислен като стратегия за стимулиране на европейската индустрия и за засилване на конкурентоспособността спрямо САЩ.
Според Макрон държавите от ЕС сега трябва да се фокусират повече върху укрепването на европейската индустрия и създаването на работни места, без да са необходими нови екологични регулации.
Речта на Макрон разпали дебат относно правилния баланс между опазването на околната среда и икономическия растеж. Някои го обвиняват, че подценява спешността на климатичните промени и поставя околната среда на втори план.
Други виждат в призива му стратегия за подкрепа на европейската индустрия и за предотвратяване на ощетяване чрез по-строги правила в сравнение с други икономически сили.
Реакциите след речта на Макрон остават разделени. Екозащитниците настояват за по-амбициозни мерки в областта на опазването на околната среда и твърдят, че настоящите закони не са достатъчни. От друга страна, някои френски компании и индустрии приветстват призива на Макрон, тъй като вярват, че той може да укрепи конкурентоспособността на Европа.
Френските политици също определят речта на Макрон за европейската индустриална политика като отвличащо вниманието действие, целящо да отклони фокуса от остро критикуваните закони за повишаване на пенсионната възраст.
Ясно е, че речта на Макрон е довела до неправилни тълкувания и е отворила дебат относно посоката на ЕС по отношение на опазването на околната среда в контекста на индустриалното развитие.