Икономисти от ОИСР заявяват, че европейските земеделски субсидии едва ли са допринесли за намаляване на замърсяването на въздуха и почвата. Според нов доклад на ОИСР фундаменталният проблем е, че климатичните разходи в земеделската политика не са обвързани с ясни цели за намаляване.
Според изследователите от ОИСР доброволните условия за субсидиране, като екологичните схеми, които ще влязат в сила от следващата година, не са достатъчни. Това важи не само за ЕС, но и за земеделската и продоволствената политика на десетки други държави.
За да се гарантира, че селскостопанският сектор ще допринесе към климатичния пакет „Fit for 55“ на ЕС, плащанията от ЕС трябва „да бъдат обвързани с цели за намаляване на емисиите в земеделието на национално и европейско ниво“, препоръчва докладът. Освен това, земеделските замърсители ще трябва да започнат да плащат, се казва още.
„За мен фундаменталният проблем остава, че в Европа предлагаме доброволни [устойчиви] мерки“, заяви професор емиритус по европейска земеделска политика Алан Матеус по време на представянето на доклада.
„Публичната помощ за земеделието достигна рекордни нива в световен мащаб, но дялът, който се използва за насърчаване на устойчивото производство, намалява“, обясни Марион Янсен, ръководител на дирекцията по търговия и земеделие към ОИСР.
Според нея устойчивото земеделие трябва значително да се разшири, за да удовлетворява бъдещите нужди от храна и да изпълни климатичните цели на Парижкото споразумение.
ОИСР смята, че трябва да се инвестира много повече в иновации. За да се изхрани растящото световно население, земеделието трябва да повиши производителността си, и то по екологосъобразен начин, подчерта госпожа Янсен.
Междувременно докладът предупреждава, че някои мерки като реакция на войната в Украйна могат да бъдат „контрапродуктивни“. „Облекчаването на екологичните стандарти с цел стимулиране на вътрешното производство може да има прокикличен ефект и да бъде за сметка на устойчивостта“, предупреждават изследователите.