Земеделските министри на страните от ЕС обсъждат в германския град Кобленц бъдещето на общата европейска селскостопанска политика. От неделя там ще протестират както привърженици, така и противници на Европейския Зелен пакт. Те искат повече устойчивост или по-малко съкращения.
Министрите ще заседават в неделя и понеделник в Кобленц; земеделската комисия на Европейския парламент ще поднови в сряда след лятната ваканция разглеждането на дългосрочния бюджет, общата селскостопанска политика и Зелената сделка. Като се има предвид различията във вижданията и противоположните интереси, тези преговори могат да се окажат взривоопасни – не само между политическите фракции, но и с Европейската комисия, съветите на министрите и дори с държавните глави и правителствените ръководители.
Доскоро бе относително обичайно, че комисарят по земеделието на ЕС, Европейската селскостопанска комисия и министрите на земеделието решаваха политиката и бюджетите, но в Брюксел сега ситуацията около селското стопанство изглежда коренно различна.
В продължение на години много страни от ЕС настояваха за намаляване на значителните европейски селскостопански разходи, което дълго време беше спирано от големите земеделски държави. Почти една трета от целия бюджет на ЕС отива за земеделие. Понеже сега трябва да се отделят стотици милиарди за фонда за възстановяване след пандемията от коронавирус, никой, включително и AGRI, не може да избегне съкращенията. Това често означава, че субсидиите от ОСП ще бъдат разпределяни по съвсем различен начин.
Въпреки че Европа иска да бъде световен лидер в борбата с климатичните промени и защитата на природата и околната среда, ЕС все още се мъчи да съчетае тази визия със своята огромна система за селскостопански субсидии. Блокът също така работи по реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) на стойност 336 милиарда евро, която Комисията счита за ключова за постигането на „зелени“ цели.
Освен това през следващите шест месеца ще стане ясно дали Комисията по околната среда ENVI действително ще получи най-голяма власт над бюджетите за Зелената сделка, и съответно и над основната част от бюджета на AGRI.
Още преди Европейският съюз да е приел законодателството по Зелената сделка, предложението вече се сблъсква с възражения и съображения от някои държави от ЕС и селскостопански лобита. Шест източноевропейски страни призоваха този месец целите в областта на околната среда да бъдат „консултативни“ вместо „задължителни“.
От Брюксел не може да се очаква от земеделците „да подкрепят стратегия, която подкопава жизнеспособността на техните собствени сектори“, предупреди през май Пека Песонен, ръководител на европейското аграрно лоби Copa & Cogeca. Европейският комисар по земеделието Януш Войчеховски по-рано заяви, че плановете на Брюксел могат да бъдат „преразгледани“, ако застрашават конкурентоспособността или хранителната сигурност.
Критиците вече се питат дали реформата на селскостопанската политика и Зелената сделка наистина могат да бъдат съгласувани, или едното ще доминира над другото. Дебатът доколко фермерите трябва да бъдат насърчавани да предприемат екологични мерки – и колко средства ще им трябват за това – ще е на фокус в програмите на много политици от Европейския парламент през следващите шест месеца.