Нощната атака засегна силно посещавана сграда в центъра на града. Освен петнадесетте жертви, повече от тридесет души бяха ранени и откарани в болници. Спасителните служби работеха часове наред при трудни условия, за да извадят оцелели изпод отломките. Взривът разруши няколко етажа и предизвика силни пожари, докато околните жилищни блокове понесоха тежки щети.
Според украинските власти, десетки ракети и дронове бяха изстреляни по различни части на страната, като Киев беше силно засегнат. Целта не беше само военна, а предимно цивилна. Жителите описват как прозорци и стени се срутват и много семейства бързо трябваха да напуснат домовете си. Атаката засили усещането, че столицата е постоянно под заплаха.
Европейските лидери реагираха шокирано и остро осъдиха нападението. Те подчертаха, че това не е изолиран инцидент, а част от по-широка стратегия на терор срещу цивилни.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарече действията брутални и доказателство, че Русия умишлено напада цивилни обекти. Тя заяви, че Европа няма да се остави да бъде заплашвана и че подкрепата за Украйна ще продължи без промяна. Според нея европейският отговор е ясен: задържане на солидарността и засилване на политическия и икономически натиск върху Москва.
От Лондон също прозвучаха остри думи. Британският премиер Кийр Стармър посочи, че атаката уцели сграда, в която е разположено и британско представителство, и я нарече явен опит за нарушаване на международното право. Той подчерта, че Великобритания няма да отстъпи и ще продължи да подкрепя Украйна както военни, така и дипломатически.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че атаката е доказателство за руското презрение към мирния процес. Според него това не е грешка, а съзнателно действие срещу цивилни цели в Киев. Той призова света да осъзнае, че докато Русия продължава безнаказано, шансът за мир намалява и натискът върху Москва трябва да се засили.
Междувременно президентът Владимир Путин все още отказва предложения за директни преговори. Инициативите на Украйна и САЩ за прекратяване на огъня систематично се отхвърлят. Така врата към дипломатическия диалог остава затворена и перспективата за мирни преговори изглежда по-далечна от всякога.
Атаката в Киев отново разпалва дискусия в Европа относно подкрепата за Украйна. Редица страни заявяват, че инцидентът доказва, че Русия не е надежден партньор и че военната и хуманитарна помощ трябва да продължи. В същото време се засилва призивът за по-силна международна изолация на Русия, за да се увеличи натискът за спиране на агресията ѝ.