Финансовата и политическа подкрепа от Европейския съюз за фундаментални реформи в областта на върховенството на закона в балканските страни досега има малък ефект. Според изследване на Европейската сметна палата в тези държави продължават да съществуват проблеми с независимостта на съдиите, широко разпространена корупция и потискане на свободата на словото.
ЕС отпуска на тези страни вече двадесет години стотици милиони евро субсидии, за да подкрепи тяхната постепенна интеграция в Съюза. На 1 юли 2013 г. Хърватия стана първата от седемте страни, които се присъединиха към ЕС; Черна гора, Сърбия, Република Северна Македония и Албания са на ред да станат членки.
С Черна гора и Сърбия вече са започнали преговори за присъединяване. Босна и Херцеговина и Косово са потенциални кандидат-членки.
През следващите години не се очаква нови държави да бъдат приети в ЕС. Все повече гласове в рамките на Съюза призовават първо да се модернизира самата организация на ЕС, включително функциите, компетенциите и финансирането ѝ. Някои страни членки на ЕС изрично са заявили против разширяване на Съюза.
Европейската комисия трябва първо да направи повече, за да наложи реформите на върховенството на закона в държавите от Западните Балкани, се заключава в доклада. Европейската сметна палата подчертава също, че досегашните солидни субсидии не са били успешни.
В първата си реакция говорителите на Европейската комисия подчертаха, че през последните години са постигнати важни напредъци, но същевременно признаха, че предстои още много работа.
В доклада Сметната палата отбелязва, че вината не може да бъде търсена само у Европейския съюз. И в кандидат-членките местните власти са направили твърде малко, за да отговарят на критериите на ЕС, гласи докладът.
„Това означава, че средствата за тези инициативи фактически са изхабени, тъй като не може да се говори за трайна промяна. Напредъкът, постигнат през последните две десетилетия, остава особено скромен.“
„Това от своя страна представлява заплаха за устойчивостта на предоставената подкрепа. Текущите реформи губят своята достоверност, ако не постигат осезаеми резултати.“.

