Европейската сметна палата смята, че селскостопанският сектор трябва да бъде финансово отговорен за почистването на замърсяването на питейната вода. В селското стопанство също трябва да важи принципът „замърсителят плаща“, идея, която е приветствана от еврокомисаря Януш Войцеховски.
Докладът разгледа как в страните от ЕС принципът „замърсителят плаща“ действително се прилага на практика и дали сметката за разходите по почистването не се прехвърля към данъкоплатеца. В момента в ЕС този принцип е изрично приложим само в областта на екологичната политика, но не и в селското стопанство.
Контрольорите обаче заявиха, че това трябва да се преразгледа. Те посочват, че в момента главно потребителите на питейна вода плащат за почистването на (често химическо) замърсяване на подземните води. Освен това това се различава от страна до страна.
Според сметната палата принципът е необходим и в селското стопанство, за да могат амбициите на Зелената сделка и стратегията „От фермата до трапезата“ да бъдат изпълнени „ефективно и справедливо“. Земеделието е „секторът, който най-много настоява за чиста вода за напояване, но допринася най-малко“. В ЕС 6 от 10 повърхностни води, като реки и езера, са химически замърсени и се намират в лошо екологично състояние.
Не е за първи път, когато контрольорите призовават за подобна мярка. В доклада си от миналия месец относно общата селскостопанска политика (ОСП) и изменението на климата те отправиха подобен призив относно разходите за почистване на азотните и въглеродните парникови емисии от селското стопанство.
Запитан за идеята за въвеждане на принципа „замърсителят плаща“ в селскостопанската политика, еврокомисарят по земеделието Януш Войцеховски заяви, че напълно се съгласява с изводите. Възможно е да я разгледа през 2023 г., когато се промени финансирането на екосхемите по Зелената сделка в рамките на ОСП.

