Призивът на Световната банка идва след като наскоро други експертни доклади посочиха въздействието на агро-хранителния сектор върху климата и околната среда. Използването на земеделски земи и животновъдството се считат за отговорни за значителна част от световните емисии на парникови газове.
Зелено движение в Европейския парламент също тази седмица предложи в своята кампания за европейските избори (6 - 9 юни) сегашните субсидии по Общата селскостопанска политика (ОСП) да се разпределят на фермерите по съвсем различен начин. Надграждайки върху екосхемите на Зелената сделка, земеделските средства на ЕС трябва да се отпускат само за стимулиране на биологични и животинско-приятелски методи.
Преките плащания винаги са били спорни. Финансовата концепция се счита за остаряла. Земеделският лобистки сектор също предполага, че след 2027 г. може да настъпи недостиг на подобни земеделски субсидии – особено през периоди на ограничени бюджети в държавите членки на ЕС.
Зелените смятат, че разпределителният ключ, базиран на размера на земеделските парцели, трябва да бъде напълно премахнат. Те посочват, че средствата почти изцяло попадат при големи, капиталово мощни агро концерни с печалба. Счетоводителите от Сметната палата на ЕС (СП) също вече стигнаха до заключение, че по-голямата част от настоящите субсидии на ЕС рядко допринасят за устойчивото развитие на земеделието и животновъдството.
Инициативата на Световната банка получи широка подкрепа от различни международни участници, включително правителства, компании и обществени организации. Призивът за действие се счита за ключова стъпка в борбата с климатичните промени и насърчаването на устойчиво развитие в световен мащаб.
Призивът на Световната банка и Зелените идва на прага на преговори в европейската политика относно промени в Общата селскостопанска политика за периода след плана на ОСП 2023 - 2027 г. Това трябва да бъде оформено от новата Европейска комисия, която ще бъде избрана след изборите през юни, в края на тази година.