Според анализа всички вече сключени и подготвяни търговски споразумения не изпълняват предварително поставените очаквания. Кумулативното въздействие на търговските споразумения върху агро-хранителния търговски баланс на ЕС е много по-малко положително, отколкото се смяташе досега.
В изследване на Съвместния изследователски център на Европейската комисия са разгледани споразуменията с Австралия, Чили, Индия, Индонезия, Малайзия, Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай, Мексико, Нова Зеландия, Филипините и Тайланд. Това са споразумения, за които в момента се преговаря или които вече са сключени, но все още не са приложени на практика.
Откритията от изследването хвърлят сянка върху ефективността на последните търговски споразумения. Въпреки че те бяха частично насочени към насърчаване на износа на селскостопански продукти и храни от ЕС, резултатите показват, че реалните ползи са сдържани. Очаква се това да важи и за все още очакващото ратификация споразумение между ЕС и южноамериканските страни от Меркошур.
Докладът посочва конкретни предизвикателства, пред които е изправен европейският агро-хранителен сектор поради търговските споразумения, като нарастваща конкуренция от вносни продукти и необходимостта за износ към ЕС да се спазват строги екологични и климатични регламенти.
Обърнато е внимание и на последиците за европейското селско стопанство от търговското споразумение, което Обединеното кралство наскоро сключи с Австралия и Нова Зеландия. Очаква се това да има само ограничено влияние върху износа на европейска продукция към Великобритания.
Европейската комисия подчертава, че въпреки че има някои подобрения за селското стопанство и износа на храни, те не отговарят на първоначалните очаквания. Изследването на JRC е извършено, за да се актуализира информацията за текущите търговски споразумения преди встъпването в длъжност на новата Европейска комисия в края на тази година.