Хиляди доброволци на Червения кръст в Австрия, Чехия, Молдова, Полша и Румъния работят денонощно, за да отговорят на нуждите на засегнатите хора. През последните дни пороите в тези страни доведоха до огромни наводнения, което предизвика залети къщи, прекъсване на електрозахранването, смущения в транспорта и повредена инфраструктура. Унгарският премиер Орбан отложи планираното си посещение и реч в Европейския парламент до октомври. В Полша премиерът Доналд Туск обяви някаква форма на извънредно положение.
Европейският парламент в Страсбург се очаква да обсъди в сряда или четвъртък възможна хуманитарна операция за засегнатите райони. Първоначално европейските политици бяха предвидили само компенсации за фермерите за щетите, които претърпяха по-рано тази година от обилни валежи и ранни нощни слани. Но мащабът на настоящото, много по-голямо бедствие, налага нови стъпки от Брюксел.
Все още няма ясен образ за мащаба на наводнението и финансовите щети. До момента повечето съобщения идват от градове и села, но от селските райони липсва общ преглед. Реките, излезли от коритата си в Централна Европа, разрушително се носят главно през ниско разположени урбанизирани територии по тесни улички, но в малко по-високите покрайнини цялостни ливади и ниви са наводнени с (замърсена) речна вода.
Телевизионните кадри на днешните буйни реки имат много прилики с наводненията, които преди няколко години засегнаха части от Германия и Белгия, дори до Валкенбург (Нидерландия).
„Тъй като Европа се затопля много по-бързо от останалата част на света, очаква ни възможно бъдеще, в което такива наводнения няма да се наричат исторически, а чести или дори ежегодни. Трябва да се стягаме и приспособяваме към тази нова реалност“, казва Андреас фон Вайсенберг, ръководител на Здраве, бедствия, климат и кризи в Европа в Международния Червен кръст.
Един от тежко засегнатите райони е Долна Австрия, където 1 750 души трябва да напуснат домовете си и да отидат в временни приемни центрове. Мнозина от тях са преживели подобна криза по време на наводненията през 2002 г. и сега се страхуват отново да не загубят всичко.
В Чехия дигата на малко водохранилище се скъса, а в Полша трябва да бъде евакуиран град с 40 000 жители. Кметът призова жителите да се изкачат на таванските етажи.
В Източна Румъния наводненията вече отнеха шест живота. В най-засегнатите провинции Галац и Васлуй са залети над 5 000 къщи и стотици хора са евакуирани. Румънският Червен кръст раздаде 20 тона храни и питейна вода и отправи призив за дарения в подкрепа на пострадалите.
Други страни в региона, включително Германия, Унгария и Словакия, остават в повишено състояние на готовност, като екипи на Червения кръст сътрудничат с местните власти и са готови да реагират. Нивата на водата - особено в Дунав, Елба и Одър - се очаква да достигнат пикови стойности през седмицата.
Климатолозите споделят, че се притесняват от щетите, но не са изненадани от интензивността. Учените са предпазливи с приписването на екстремните валежи на човешко влияние, тъй като много фактори засягат водния цикъл. Макар общоизвестно е, че по-топлия въздух може да задържа повече влага, това зависи и от наличното количество вода.
Според Соня Сеневиратне, климатолог от ETH Zürich, директните анализи на наводненията в Централна Европа показват, че по-голямата част от водната пара идва от Черно море и Средиземно море. Тези региони са се затоплили в резултат на климатичните промени, предизвикани от човека, което води до повече изпарена вода във въздуха.
„Средно интензивността на обилните валежи се увеличава с 7% за всяка степен затопляне на Земята“, каза тя. „В момента имаме 1,2 градуса Целзий затопляне, което означава, че тежките валежи са средно с 8% по-интензивни.“