Оценките за производството на мека пшеница са спаднали до 116,5 милиона тона, което е значително намаление в сравнение с по-ранните прогнози.
По-ниските добиви се приписват на комбинация от неблагоприятни метеорологични условия, като продължителни валежи, суша и горещи вълни, както и на влиянието на руската война в Украйна. Всичко това не само води до по-ниско производство, но и повдига опасения относно качеството на реколтата. Това вероятно ще доведе до по-високи цени на зърното в близко бъдеще.
В Германия, особено в провинциите Баден и Долен Саксония, се съобщава за по-ниски реколти поради продължителни валежи и лоши метеорологични условия, с намалено качество на посевите.
В Полша се очаква значително намаление на зърненото производство, особено в сравнение с предходната година. Общият добив на зърно в Полша се прогнозира да бъде по-нисък от този през 2023 г., въпреки че е обработена по-голяма площ.
Австрия също отчита по-ниски реколти, като общото производство остава под очакванията. Прогнозите за жътвата на пшеница са ревизирани надолу, като вероятният окончателен добив ще бъде по-нисък от първоначално предвидения.
В Украйна ситуацията е по-сложна. Въпреки че страната успя да увеличи износа на зърно на фона на засилени руски атаки, очакванията за реколтата остават колебливи. Украинската национална банка леко е повишила прогнозите си за добивите, но остава несигурно как войната и метеорологичните условия ще повлияят на крайния производствен резултат.
Франция, най-големият производител на пшеница в ЕС, съобщава за спад от 25% спрямо миналата година, което води до най-малката жътва от 1987 г. насам.
Като цяло ситуацията на зърнените пазари се характеризира с несигурност и тревоги относно устойчивостта на реколтите при настоящите условия. Предстоящите седмици ще бъдат решаващи за окончателните добиви и влиянието им върху хранителните цени в Европа.