Този призив идва на фона на възхода на крайнодесни антиимигрантски партии в Европа, както беше показано наскоро с изборната победа на австрийската FPÖ и доминиращата подкрепа за подобни партии в страни като Италия, Франция, Нидерландия и Германия.
Призивът е изготвен от Нидерландия и Австрия и е подкрепен от страни като Франция, Италия, Германия, Чехия, Дания, Гърция, Финландия и Хърватия.
Четиринадесетте държави-членки на ЕС, заедно с три неевропейски страни, членки на Шенгенската зона – Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн – са отправили призив към Европейската комисия да предложи ново законодателство, което да ускори връщането на мигранти в техните родни страни. Тяхното искане ще бъде обсъждано тази седмица неформално („по време на обяд“) на закрито заседание.
Тези държави смятат, че сегашните правила предоставят твърде много възможности за тълкуване от страна на съдиите, което води до забавяне на процеса по експулсация. Подписалите призоваваха Брюксел да наложи ясни задължения за връщане и по-малко възможности за правно възпрепятстване. Това може да стане само ако държавите от ЕС и Европейският парламент се съгласат.
Дискусиите по въпроса за връщането на временно настанени търсещи убежище години наред влияят на политическите дебати в ЕС. Страни като Гърция и Италия са тежко засегнати от мигранти, пристигащи по Средиземно море. Тези страни от години настояват за справедливо разпределение („разсредоточаване“) на приемането на търсещи убежище.
Според поддръжниците на затегнатата политика за връщане тя не само би могла да намали натиска върху тези страни, но и да служи като средство за възпиране на бъдещи мигранти, които се опитват незаконно да влязат в Европа. Новата дясна коалиция в Нидерландия заявява, че иска да се освободи от правилата на ЕС за приемане на мигранти.
Според Евростат през 2023 г. на 484 160 граждани извън ЕС е било наредено да напуснат общността, като 91 465 (18,9%) от тях действително са били върнати. Една от предлаганите забележки е, че мигранти, които не са били върнати след отхвърляне на молбите им, представляват риск за сигурността — въпрос, който е обсъждан от 2018 г., но все още не е одобрен официално.
Този по-строг подход към миграцията е провокиран от безпокойство относно миграционните потоци и съпътстващия ги политически натиск, особено в Германия, където правителството наскоро реши да въведе временни гранични проверки. Други страни като Австрия, Унгария и Словакия отдавна прилагат и пробни гранични контроли, въпреки шенгенските споразумения.
Призивът за затягане на правилата идва няколко седмици преди ключова среща на върха на ЕС за миграцията. Там ще бъдат обсъждани сред други и предложения за управление на миграционните досиета и задължаване на мигрантите да съдействат при идентификацията си.