С това министрите на околната среда значително се отклоняват от предложението на Европейската комисия и от Европейския парламент, който иска точно обратното — повече изисквания.
Така министрите искат задължението за изграждане на пречиствателна инсталация да не важи за малки села и региони с по-малко от 1250 жители. Комисарят по околната среда Виргиниюс Сискавичус иска повече области да бъдат задължени да извършват пречистване.
От друга страна, министрите смятат, че не трябва да се гледа само на интересите на природата и околната среда за по-чиста вода, но и на общественото здраве. Затова сега се въвежда и задължението държавите от ЕС да контролират разпространението на патогени, заразни бактерии и опасни химически вещества в отпадъчните води. Това означава, че и други комисари ще участват в обсъждането на темата.
Освен това министрите искат наскоро присъединилите се към ЕС държави да получат отсрочка от осем до дванадесет години, защото през последните години вече са направили значителни инвестиции за изпълнение на директивата на ЕС.
В рамките на двадесет години държавите членки ще трябва да осигурят прилагането на така нареченото третично пречистване (премахване на азот и фосфор) в големи инсталации за 150 000 жители. Предвижда се изключение, когато пречистените отпадъчни води се използват повторно за напояване в земеделието, при условие че няма риск за околната среда или здравето.
„Водата е ценен ресурс, който става все по-оскъден. Градските отпадъчни води могат с наличните технологии да бъдат успешно пречиствани“, заявява комисарят по околната среда Сискавичус. Според него това отваря много възможности за фермери, които безопасно могат да използват възстановената вода за напояване.
ЕС отбелязва, че годишно се пречистват повече от 40 000 милиона кубични метра отпадъчни води, но само 2,4% от тях получават такава допълнителна обработка, че да могат да се използват в земеделието. Това е една от причините Брюксел да иска да затегне критериите.