Президентът на ЕС Шарл Мишел предвижда в петък по време на видео-срещата трудни преговори относно плана за възстановяване след коронавируса и многогодишния финансов план (МФП) за 2021-2027 г. Мишел не очаква пробив, предвижда нова среща на върха на ЕС през юли и казва, че предстои още много работа за държавните ръководители.
На масата е предложението на Европейската комисия за многогодишния финансов план (МФП) от 1100 милиарда евро и фонд за възстановяване от коронавируса в размер на 750 милиарда евро, от които 500 милиарда са под формата на субсидии. Нетните платци Холандия, Дания, Швеция и Австрия многократно са заявявали, че не желаят да харчат повече.
Тези четири страни първо искат засегнатите от коронавирусната криза южноевропейски държави да стимулират икономиките си чрез евтини заеми, а не чрез европейски дарения или субсидии. Тук се поставя въпросът дали всяко заявление трябва да минава през всички процедури на ЕС за плащания и дали – следователно – европейските чиновници и политици могат да поставят различни условия.
Президентът на ЕС Мишел по-рано отбеляза, че държавните ръководители имат сходно мнение по множество въпроси. Но по отношение на размера и съдържанието на многогодишния бюджет, въвеждането на нови европейски данъци и намаленията, които държави като Холандия получават, той очаква да има още много спорове.
По-рано тази година германският канцлер Ангела Меркел стигна до заключението, че Германия трябва да допринася повече към ЕС, не само за възстановяване на икономическите щети от коронавируса, но и за поддържане и подобряване на европейската икономическа инфраструктура. След това главните противници на неконтролирана финансова подкрепа за южноевропейските страни и на приемането на колективен дълг за ЕС останаха предимно Австрия и Холандия.
Холандското коалиционно правителство сега заявява, че търси компромис относно фонда за възстановяване на ЕС. Според премиера Рюте става дума за много повече от това дали фондът трябва да предоставя заеми или дарения. Четирите протестиращи страни в ЕС смятат, че южните страни в замяна на подкрепата трябва основно да реформират трудовите си пазари и пенсионните системи.
Ако на срещата на върха в ЕС не бъде намерено решение, Европейският съюз ще излезе отслабен от кризата, предупреди либералният премиер Марк Рюте. Според него има и други фактори. Ако икономическите разлики в Европа нараснат, тъй като северните страни се възстановяват по-бързо от кризата от южните, това представлява риск за стабилността в рамките на ЕС, заяви Рюте. Поради това е необходимо да се насочат средства към засегнатите страни, подкрепяйки по-ранните призиви за помощ към тях.
Рюте също е съгласен с други лидери в ЕС, които казват, че Европейският съюз трябва да се засили, а не да се отслабва. Това се дължи на нарастващата нестабилност в международната политика. Рюте посочва все по-сложните отношения между САЩ и Китай и ролята на Русия. В тази сложна игра Европа е заплашена да се превърне в марионетка.
За да се справи с тези проблеми, според Рюте трябва да бъде намерен златен прът. Макар че основният въпрос изглежда стои върху това дали да се предоставят заеми или дарения, според него не е така. „Същината е дали страните са готови да извършват реформи. Това е ключовият момент.” По този начин те в бъдеще ще са по-добре подготвени за нови кризи.