Новият председател на Съвета на ЕС, президентът Чарлз Мишел (43 г.) се опасява от нов тип студена война между Съединените щати и Китай, от която Европа може да пострада. Бившият белгийски премиер смята, че Европа не бива да се задоволява с второстепенна роля на световната сцена, а трябва да действа като самоуверен и пълноправен участник.
„Ние сме пазар с 500 милиона потребители, имаме демократични ценности и интереси, които трябва да защитаваме. Имаме нужда от ясна визия за нашите отношения с Африка, Китай, САЩ, Великобритания. ЕС трябва да действа по-силно в света, не агресивно, а решително. За това бих искал през следващата година да проведа сериозен дебат с ръководителите на правителствата за европейската външна стратегия“, каза Мишел в интервю за Volkskrant.
Тази събота Мишел поема поста президент на ЕС от поляка Доналд Туск. Той е с най-видна роля сред 28-те ръководители на правителства и държавни глави, които в ЕС обикновено защитават предимно собствени национални интереси. Понеже всяка от страните в ЕС гледа по различен начин на важни международни въпроси, като например едностранната търговска политика на Съединените щати или агресивната стратегия за придобивания на Китай, Европейският съюз не винаги може бързо и адекватно да реагира на международни събития.
43-годишният либерал иска Европа да стане световен лидер в зелената икономика и да изразява своята позиция международно, за да защити своите интереси. „ЕС не може да стои настрана при най-сложните дискусии на нашето време.“ ЕС трябва да говори с повече увереност за своите норми и ценности на световната сцена, добавя белгиецът. Европейският съюз има много причини да бъде уверен и решителен.”
Призивът на Мишел съвпада с подобни изказвания на новата председателка на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен. И тя през изминалите седмици редовно говореше за необходимостта от по-голяма външна ориентация на ЕС.
Президентът на ЕС Мишел посочи в интервюто и че не е доволен от предложението на премиера Марк Рюте да бъде свързан новият многогодишен европейски бюджет с максимално 1,00 процента от европейския брутен национален доход. „Нашето ниво на амбиция не може да се ограничава до 1 процент и евентуални орязвания на европейските вноски. Въпросът е и за това, как харчим тези пари: земеделие, бедни региони, изследвания, борба с климатичните промени, дигитализация на обществото. Това изисква по-широк дебат, отколкото просто за няколко цифри.”