Съветът е и последното заседание на министрите на земеделието под председателството на Белгия в рамките на ЕС; от 1 юли ненапълно приятелска на ЕС Унгария ще председателства ЕС за половин година. Освен това през следващите шест месеца много решения на ЕС ще бъдат замразени в очакване на назначаването на нова Европейска комисия. Лидерите на държавите вече обсъждат зад кулисите кои комисари ще бъдат предложени за препотвърждение и кои не.
Отделно подробно, настоящата Комисия представи през миналата седмица (напълно съгласно плана) проекто-бюджета за 2025 г. В него се предвижда почти бюджетно неутрален план с малки, вече договорени корекции тук-там.
За Общата селскостопанска политика също не е предвидено никакво увеличение, въпреки предишните апели на комисар Войчеховски. Той счита, че поне „фондът за бедствия“ трябва да бъде увеличен и всички разходи трябва да бъдат коригирани спрямо инфлацията. Комисията се опитва да отдели 53,8 милиарда евро за ОСП за следващата година, без промяна спрямо бюджета за 2024 г. Войчеховски, който отговаряше за земеделието през последните пет години, призова европейските лидери да признаят значението на ОСП.
Белгийското председателство ще покани съвета на земеделските министри в Люксембург да приеме серия заключения относно желаното бъдеще на земеделието. Тези заключения трябва да отговорят на последните фермерски протести в много страни от ЕС и на предизвикателствата, пред които е изправен селскостопанският сектор през следващите години.
Освен това новата селскостопанска политика трябва да вземе предвид резултатите (?) от аграрния диалог на председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен. Тя отложи мерките на Зелената сделка в земеделието в началото на годината под натиска на фермерските протести и обеща „да започне диалог с фермерите“. Оттогава обаче почти не се чу нищо за този диалог.
Единственото конкретно решение, взето от Европейския парламент и страните от ЕС от тогава, е да не се прилагат задължително четири климатични правила, установени през 2021 г., а на доброволна основа. Тези четири мерки бяха отложени също поради избухването на руската война срещу Украйна. Освен това „облекчаването на тежестта“ беше оставено на страните от ЕС и се отнася главно до премахването на административни изисквания; не до премахването на субсидии и данъци.
Освен това миналата седмица официално започнаха преговорите с Украйна за присъединяване към ЕС. Обсадената от Русия страна иска да пренасочи своята геополитическа ориентация към ЕС и да се свърже с Европа. Тези действия могат да отнемат години, но също така могат бързо да повлияят на посоката.
Ако този „земен гигант“ бъде приет на Общия пазар на ЕС, настоящата селскостопанска политика и сегашното производство на храни почти изцяло ще бъдат променени. Затова вече е ясно, че в сектор земеделие на ЕС засега няма да има промени, докато не се оформи нов (по-правоконсервативен) Европейски парламент, нова група комисари (вкл. отново фон дер Лайен?), нов (по-голям?) бюджет за ОСП и (бързо или бавно) присъединяване на Украйна.