Върховете на държавите от ЕС проведоха в петък видеоконферентна среща с „конструктивни“ дискусии за многогодишния бюджет на ЕС (1180 милиарда) и фондa за възстановяване след коронавируса (750 милиарда), но все още не са постигнали съгласие.
Държавните и правителствените ръководители обаче заявиха след четиричасова видеосреща, че на следващия връх, вероятно през юли, ще успеят да преодолеят кризата и обещаха да постигнат споразумение, въпреки огромните различия между държавите членки.
Както се очакваше, след видеоконференцията няма заключения или резултати. Дискусията беше предназначена като първа възможност да изразят приоритетите си и да изкажат загриженост по пакета, с което евфемистично бяха прикрити все още съществуващите противоречия. В тях „жадните четирима“ (Холандия, Австрия, Дания и Швеция) стоят в пълен противовес на останалите държави от ЕС.
Холандският премиер Марк Рюте каза след срещата, че парите от коронафонда трябва да отидат там, където наистина са необходими. Затова той не иска да се използва настоящата разпределителна формула на ЕС, базирана на състоянието на държавите преди пандемията, за помощ по време на короната. Текущото разпределение не само определя големи суми за тежко засегнатите Италия и Испания, но и (например) за Полша или други страни, които са много по-слабо засегнати.
„Важно е да си помагаме“, подчерта Рюте. Според него е решаващо „да не се допуска страни, които не са имали резерви, да изостават още повече и съюзът да не излезе от баланс.“ Но от тези страни също може да се очаква „солидарност“, като „направят всичко възможно в бъдеще да се справят сами“, смята той. Реформи на пенсионните системи и пазара на труда, и събиране на данъци, „всички тези неща са необходими“, предупреди премиерът, повтаряйки призива си.
Холандското правителство подценява с твърдата си позиция „проблематиката, която ни предстои“, каза бившият президент на De Nederlandsche Bank (DNB) Ноут Велинк. Той очаква последствията от кризата да бъдат „изключително големи“ и затова правителството трябва да си зададе въпроса: „до каква степен сте готови да бъдете солидарни?“ „Защото това е моментът на истината, който приближава.“
Велинк заявява, че по негово мнение даренията, голямото препятствие за Холандия, не са проблем. Очевидно не се осъзнава, че проблемите с дълговете, които ни предстоят, могат да изискват големи жертви, ако искаме да останем част от Европа и да запазим единството на Европа, каза той. Според Велинк Холандия „не е научила нищо от 2012 г.“, когато гръцката дългова криза раздели Европейския съюз.
Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), предупреди, че съществуват рискове за финансовите пазари, ако не бъдат приети пакети за икономическо възстановяване. Франция и Германия настояват въпросът да бъде решен следващия месец.
Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли каза на лидерите, че настоящият пакет е амбициозен, но всъщност „не стига достатъчно далеч за необходимото.“ Той предупреди, че Европейският парламент, който трябва да одобри многогодишния бюджет, няма да приеме по-малко от предвиждания пакет.
„Трябва да разглеждаме настоящото предложение като начална позиция“, каза Сасоли, която трябва да бъде подобрена. Европейският парламент иска по-голям бюджет, докато някои държави все още искат икономии. Сасоли се съгласи с Рюте и също не подкрепя подкрепата за най-силно засегнатите държави членки под формата на единствено заеми. Това би довело до „неравномерни ефекти върху задлъжнялостта на държавите членки и ще струва на ЕС като цяло само повече пари.“