Забележително развитие е възраждането на левия съюз под ръководството на Жан-Люк Меланшон. Тази коалиция, състояща се от социалисти, зелени и комунисти, постигна значителни успехи и нарушава традиционното разпределение на силите във Франция. В миналото подобни опити за създаване на „ляво фронт“ се проваляха поради големи противоречия между програмите и политиците от „разделената левица“.
Лявата коалиция сега може да сформира правителство заедно с настоящата управляваща партия на президента Еманюел Макрон, която като втора политическа сила успя да събере по-голяма подкрепа от избирателите, отколкото се очакваше по-рано.
Прогресивните политици в ЕС хвалят френските избиратели за избора им да спрат по-нататъшното възкачване на крайнодясната политика. Те виждат френските избори като пример за това как сътрудничеството и коалиционното управление могат да доведат до по-балансирана и инклузивна политика.
Изборният резултат се възприема и като „не“ на крайнодясната политика, като Рашамбльман Национал (RN) на Марин Льо Пен успя да спечели места, но не достатъчно, за да влезе във властта. Също в Германия от месеци се провеждат големи демонстрации срещу възможно сътрудничество с крайнодясната партия AfD.
В Нидерландия обаче миналата седмица влезе във властта правителство, водено от крайнодясна партия. Противо-ЕС и анти-ислямският политик Герт Вилдерс получи достатъчна подкрепа от две центристки партии и нова популистка фермерска партия.
Резултатите от изборите създават значителни предизвикателства пред френските политици за запазване на политическата стабилност. Президентът Макрон и новите му леви коалиционни партньори ще трябва да навигират в един фрагментиран парламент.
Тази ситуация изисква нов подход във френската политическа система, при който коалиционното управление и сътрудничеството са в основата, подобно на много други европейски демокрации.