В Испания през април не само икономическата активност, като например в сферата на общественото хранене, търговията, авиацията и туризма, почти напълно е спряла, но и селскостопанският сектор едва успя да поддържа дейността си.
Испания беше под почти пълна карантина в продължение на седмици и сега бавно облекчава строгите ограничителни мерки. Само хора, извършващи съществена работа – включително земеделските производители – можеха свободно да пътуват между дома и работното си място през последните седмици. Испания е един от най-големите износители на зеленчуци и плодове в Европейския съюз.
Държавата позволи на безработни испанци да запазят обезщетението си, ако отидат да берат плодове в селските райони. „Това е възможност за много хора, които иначе просто биха си стояли вкъщи“, каза Лоренцо Рамос, генерален секретар на Съюза на малките земеделци. „Селските райони могат по този начин да се превърнат в убежище“, добави той. Необходими са и мигранти от чужбина (обикновено мароканци), за да се прибере реколтата от ягоди, горски плодове, портокали и грозде до сливи, домати и тиквички.
На супермаркетите бе поискано да поставят испанските продукти „на видни места по щандовете“ и да ги промотират. Според министерството е помолено и предприятията, разпределящи храни, да подкрепят „сезонните и регионалните продукти“.
Коронакризата разкри отново един от проблемите на земеделския сектор в южната испанска провинция Андалусия. Испанските фермери по-рано протестираха заради несправедливото формиране на цените, но сега стана ясно в ситуацията на карантина, че местното земеделие е от жизнено важно значение за собственото хранително снабдяване, пише испанският новинарски сайт elsaltodiario.com в статия от изминалия уикенд за „болезнената ситуация“ на настоящия модел на земеделие в Андалусия.
Фермерите в аграрната провинция Андалусия заявяват, че се сблъскват с несправедливо формиране на цените в договорите за доставка между кооперации, търговията на бъдещи договори, доставчиците на суровини, агрохранителните фирми и супермаркетите. Освен това биват конкурентно притискани в световната търговия от плодове и храни от страни с различни стандарти за качество.
Коронакризата остави тежък отпечатък върху техния сектор, който представлява 6,5% от икономиката на Андалусия. Докато потреблението на зеленчуци в Испания по време на карантината нарасна с 44%, цената на зеленчуците за земеделските производители спадна драстично – до 77%.
Организации в сектора критикуват търговския модел на своите посредници, насочени към печалба. Асоциацията на земеделците и животновъдите COAG в Андалусия изложи в местните медии на показ екстремното падане на цените на зеленчуците и нарече това падане срамно. Според тях това още веднъж показва колко сериозен е недостигът на компетентни контролни органи по въпросите на хранителната верига.
Испанският селскостопански сектор, особено в традиционния централен и южен район на страната, все още се състои главно от десетки хиляди „малки“ семейни земеделски стопанства. Към това се добавя и фактът, че в Испания много от земеделската политика, стратегията, развитието на продукти и контрола на качеството не са организирани на национално ниво, а голяма част от правомощията и бюджетите са възложени на регионални и местни органи, които често имат интерес да запазят сегашното си състояние.