На климатичната среща на ООН в Мадрид, след почти две седмици преговори, цари песимистично настроение, тъй като все още няма съгласие за ограничаване на глобалното затопляне. Икономически силните държави не искат да се отказват от своите стари емисионни квоти, а финансовото подпомагане на новата климатична политика остава предмет на дискусия.
Но както при много предишни климатични конференции, са необходими удължения, за да се постигне споразумение. Дебатът засяга член 6 от климатичния договор от Париж (2015). Този член предвижда въвеждането на пазарни механизми за търговия с емисии, „права за въздушно замърсяване“, както ги нарича екологичното движение. На срещата COP24 през миналата година в полския град Катовице също не бяха приети правила за такава глобална търговия с въглеродни емисии.
Мненията са разделени и по отношение на климатичните амбиции. Различни страни, водени от Европейския съюз и уязвимите държави, искат ясно призоваване за повишаване на целите за намаляване на парниковите газове през 2020 г. Но други държави изразяват резерви. Един от застъпниците на тази международна търговия, нидерландският евродепутат Бас Айкхаут (Зелените), призова за по-строги критерии за по-ефективно противодействие на глобалното затопляне.
Досегашните договорености със сигурност не са съвместими с целите на климатичния договор от Париж. Тогава страните се споразумяха да ограничат затоплянето на Земята до 2 градуса, с предпочитание до 1,5 градуса. С настоящото ниво на замърсяване и световни споразумения това обаче води до покачване на температурата до 3 градуса към края на този век.
По този въпрос на климатичната среща в Мадрид възникнаха разногласия. Много държави смятат, че подготвената от организатора Чили финална декларация е твърде слаба. Сред тях са Европейският съюз и група малки островни държави, които искат старите права да бъдат извадени от търговията, тъй като много страни разполагат с твърде много квоти и могат да купуват допълнителни права на прекалено ниска цена. Така замърсяващите държави нямат достатъчен стимул сами да намаляват емисиите си.
Противодействие идва от Бразилия и Русия, които искат финансова подкрепа за анулиране на излишни емисионни права, както и от Австралия, която иска да продължи да купува евтини квоти. Особено държавите с мощна икономика са против значителни промени за борба с климатичните промени.
Огромното мнозинство от делегатите обаче желае договорености за намаляване на въздушното замърсяване и настоява за по-амбициозна финална декларация.