Увеличаващите се разходи за храни се дължат на фактори като разходите за енергия, геополитическите напрежения, недостига на работна ръка и провалени реколти вследствие на климатичните промени, сочи ново изследване от германски университет.
Иронично е, че самото производство на храни е голям източник на климатични промени. Мерки като ценообразуване на CO2 и устойчиво развитие на земеделието обаче носят допълнителни разходи, които засягат както производителите, така и потребителите. Въпросът е: кой плаща за тези климатични правила върху производството на храни?
Според изследване на Потсдамския институт за климатични изследвания (PIK) регионалните стойности на веригите играят ключова роля. В богати държави като САЩ разходите за земеделие са по-малко от 20% от общата цена на храните, докато в региони като Африка в Южна Сахара тези разходи достигат 70%. Тази разлика илюстрира как функционират веригите за храни по света.
Потреблението на преработени продукти оставя голям екологичен отпечатък. В богатите страни жителите харчат много за луксозни продукти и хранене навън, докато в по-бедните държави основните храни поглъщат по-голяма част от доходите. Поради това климатичните мерки тежко засягат потребителите в нискодоходните страни. Производителите в тези региони директно прехвърлят увеличението на цените към потребителите, което застрашава продоволствената сигурност.
Изследването на PIK симулира два сценария: при строгото прилагане на климатични мерки и при запазване на статуквото. В богатите държави потребителските цени се повишават с коефициент 1,25 до 2050 г., докато в по-бедните страни цените на потребителите нарастват 2,45 пъти, а на производителите – 3,3 пъти, което показва по-сериозни ефекти.
Без амбициозни климатични мерки световното население рискува още по-високи цени на храните заради екстремни метеорологични условия и нарушени вериги на доставки. Инвестициите в устойчиво земеделие и справедливо ценообразуване на CO2 могат да помогнат за преодоляване на тези предизвикателства. Финансова подкрепа за уязвимите групи и региони е от съществено значение, за да се направи преходът справедлив и да се гарантира продоволствената сигурност, заключава германското изследване.