За демонстриращите немски земеделци мярката за успех изглежда ясна: колко голям ще е националният им протест в понеделник в Берлин? Ще се съберат ли само няколкостотин трактора, няколко хиляди фермери или под боровия алеи „Unter den Linden" ще се съберат десетки хиляди протестиращи и хиляди селскостопански машини?
Освен това във вторник и сряда заседава парламентарната комисия по земеделие, в четвъртък министрите от шестнадесетте федерални провинции обсъждат предложенията за икономии, а през следващия уикенд в Берлин започва „Зелената седмица". С други думи: много германски фермери и без това са планирали тази седмица да пътуват до Берлин.
През изминалата седмица, на около десет регионални демонстрации, хиляди превозни средства преминаха по автомагистралите към натоварени пътни възли в различни германски градове. Немските аграрни организации формално имат федерална централа – Bauernverband (DBV), но по-скоро са организирани регионално по провинции. Тяхната организационна и мобилизационна мощ е именно на провинциално равнище.
Тази регионална структура има в случая „приглушаващ“ ефект в немската политика. Много правомощия и задачи (а също и бюджети!) са поверени на шестнадесетте провинциални правителства. Федералният министър на храните и земеделието Цем Йоздемир (Зелените) е федерален министър, но много решения взима с подкрепата на министерствата на земеделието на провинциите.
А тези министри са от различни политически партии: в шест провинции в момента министър на земеделието е член на CDU/CSU. Това означава, че между коалиция и опозиция, между червено-жълто-зелените и черните партии няма много място за вътрешни обвинения и конфликти по политиката на BMEL в цяла Германия.
Въпреки че Зелените и либералите от FDP често са мишена на ядосаните фермери, Йоздемир обикновено отговаря, като напомня, че през последните петдесет години най-вече министри от CDU са оформяли немската селскостопанска политика с консенсуса на SPD. И по думите му: главно нея не са я развили.
Факт е, че модернизация в животновъдството и земеделието в Германия трябва да има – по този въпрос доста агробизнесмени са съгласни. Необходимостта беше дефинирана ясно от комисията на Борхерт за бъдещето (немският „Йохан Ремкес"). И тази необходимост не се дължи само на изисквания от Берлин или Брюксел за биологично разнообразие, хуманно отношение към животните, климат или Зелен пакт.
Обаче политиците в Германия все още не са на едно мнение как да бъде финансиран този аграрен преход. На касата ли? Или месопреработвателните фирми, супермаркетите и химическата индустрия трябва да инвестират част от милиардните си печалби обратно в хранително производство?
Немският аграрен сектор въпреки доброто представяне през последните години следва – както и в други страни от ЕС – да предвиди намаляване на подкрепата на доходите през следващите години. И има още доста „задържания“ проблем за решаване: например нитратното замърсяване и преработка на оборски тор. Освен това германската икономика не е в толкова добро състояние, колкото в други държави от ЕС. Следващите две седмици в Берлин ще излязат нови годишни и тримесечни показатели; е възможно икономиката да изпадне в рецесия.
Популярността на германската коалиция е ниска. Радикални политически и аграрни групи се опитват да завладеят дебата за земеделския дизел. Вече стачкуваха шофьори на камиони и машинисти на влакове; сега фермерите излизат по улиците. При това неблагоприятно стечение на обстоятелствата канцлерът Олаф Шолц и коалицията му трябва през следващите две седмици да прокара през парламента икономии в размер на милиарди. И за коалицията „светофар" може да стане въпрос на всичко или нищо...