В парламента на Фландрия в Антверпен и в белгийското селско стопанство се разрази бурна дискусия относно проблематиката с азотните емисии. След като миналата седмица съдебно решение временно спря регистрирането по системата PAS на емисиите на азот във Фландрия, оттук нататък за всяка нова дейност трябва да се премине пълна процедура по ОВОС.
В южната част на Лимбург, в Киртесем, птицеферма искаше да построи допълнителна клетка за около 80 000 кокошки. Това щеше да доведе до емисии от 6 850 килограма азот годишно. Според съда фландърският животновъд не може да докаже, че разширяването не вреди на природния резерват.
Тъй като 80 процента от природните зони Natura 2000 в Белгия страдат от прекомерно натрупване на азот, Фландрия нарушава директивата за хабитатите вече няколко години. Това бе първият път, когато белгийски съд спря разрешително единствено въз основа на аргументи, свързани с азотните емисии. В медиите във Фландрия вече се говори за „нидерландски сценарии“.
Фландърският министър на икономиката и селското стопанство Хилде Кревитс (CD&V) заяви в парламентарната дискусия, че може би ще са необходими твърди и драстични мерки. Нейната колежка по екология министър Зухал Демир (N-VA) посочи, че властите ще бъдат предпазливи при всяко заявление за разрешително и ще извършват индивидуална оценка на всяко подадено досие.
От дебата по актуални въпроси стана ясно, че белгийските държавни служители от години се опитват да изградят достатъчна юридическа основа за регистрацията по PAS и че съдебното решение не е напълно изненадващо. Това обаче доведе до обвинения, че правителството и министерствата са направили твърде малко през последните години.
Министър Кревитс каза, че правителството очаква много (намаления на азотните емисии) от иновациите, но също така изтъкна, че особено в интензивното животновъдство са необходими мерки. И че въпросът не се ограничава само до „азот във въздуха“, но и до „химикали в почвата и питейната вода“ и „биоразнообразието в селското стопанство“.
Фландърските министри сега имат задача да изготвят юридически безупречен окончателен план срещу замърсяването с азот. И това може да има големи последици не само в селското стопанство, но и в останалата част от Белгия за различни разрешителни по Закона за защита от вреди и строителни планове.
За разрешителните по Закона за защита от вреди в Белгия са определени три зони: червена, оранжева и зелена. В червените зони трябва да се спре и намали екологичното замърсяване, в оранжевите не бива то да се увеличава. В зелените зони земеделските стопанства, които искат да разширят дейността си, трябва в доклада за влияние върху околната среда да посочат колко силно ще нараснат техните азотни емисии. Тези данни трябва да бъдат проверени от независими експерти.
Само ако очакваният ръст на азота е под пет процента, не е необходим доклад по ОВОС. Съдът сега реши, че винаги е необходимо проучване, дори при малки увеличения.