Правителството първоначално планираше да намали разходите за земеделие през следващите години с 1,6%. Това беше част от по-широка операция за икономии. Въпреки това голямото спестяване от 230 милиона франка бе отменено.
Особено Швейцарският фермерски съюз (SBV) и различни селскостопански организации се бориха усилено за запазването на субсидиите. Те аргументираха, че земеделският сектор работи с ограничен бюджет от години, докато много разходи и задължения са неизбежни. Според директора на SBV Мартин Руфер не е справедливо фермерите да плащат за бюджетните дефицити на правителството.
Противници на увеличаването на разходите за земеделие посочват намаляващия брой стопанства. През последните двадесет години броят на швейцарските ферми е намалял с 30%. Според критици бюджетът трябва да бъде адаптиран към тази тенденция.
Запазването на земеделските субсидии има последици за различни групи. За фермерите това означава стабилност и възможност да продължат да инвестират в устойчиви и климатично щадящи земеделски практики. Потребителите могат да разчитат на стабилни цени на хранителните продукти и определена степен на самоснабдяване.
Швейцария провежда собствена селскостопанска политика, която се различава от Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. В ЕС основен акцент се поставя върху свободния пазар на селскостопански продукти, докато Швейцария залага повече на местното производство и строги екологични правила.
Една значима разлика между швейцарските и европейските селскостопански правила е въздействието върху търговските споразумения и екологичните изисквания. Швейцария налага по-строги стандарти по отношение на благосъстоянието на животните и екологичната устойчивост в сравнение с много държави от ЕС. Възможно е швейцарските фермери да трябва да се съобразяват с международни търговски правила, докато ЕС до голяма степен защитава вътрешния си пазар. Това може да е конкурентно недостатък за швейцарските земеделци.
Решението да се запази бюджетът за земеделие непроменен подсказва, че Швейцария държи на своя селскостопански сектор. Парламентът с това решение продължава да залага на продоволствената сигурност, устойчивост и запазване на традиционните земеделски практики.