До 2030 година поне три четвърти от германското потребление на електроенергия трябва да идва от възобновяеми енергийни източници. Вече германците са достигнали около шестдесет процента. Те искат възможно най-бързо да се откажат от вноса на газ и нефт от Русия и от собствените си замърсяващи въздуха електроцентрали, работещи на лигнит. Тъй като правителството предоставя стимули за производство на екологично чиста енергия (например соларни панели!), тази промяна вече е в ход от няколко години.
Поради това цените на селскостопанските земи в Германия се изстрелват нагоре. Изграждането на слънчев парк („стъкло върху трева“) носи например 5000 евро на хектар годишно, десет пъти повече от средната цена за селскостопански наем. А за вятърни паркове сумите могат да достигнат от 20 000 до 50 000 евро. Тези компенсации затрудняват фермерите да запазят земята си за селскостопански цели, съобщава Agrarheute.
Собствениците на земи предпочитат да отдават по-печелившо имота си на оператори на слънчеви или вятърни паркове и все по-малко земя остава за селско стопанство и животновъдство, отбелязва Agrarheute.
За фермерите, които зависят от наем на земя, предизвикателствата са още по-сериозни. В региони като Рейнланд-Пфалц наемните цени са се утроили през последните петнадесет години. Фермерите сега плащат средно по 600 евро на хектар, докато фирмите за соларна енергия предлагат до 4000 евро. Вятърните паркове носят още по-високи доходи на собствениците на земя.
Освен финансовия натиск, „енергийният преход“ има и последици върху размера на наличната селскостопанска земя. Германската фермерска асоциация DBV предупреждава, че през следващите пет-шест години може да бъдат загубени около 80 000 хектара земеделска земя, което е равно на 20 хектара на ден. „Селските райони не трябва да се застрояват с цел производство на електроенергия за градовете“, заяви наскоро шефът на DBV, Бернхаард Крюскен. Фермерската асоциация призовава за по-добра защита на плодородната селскостопанска земя.
Дългосрочните договори за наем от 30 години или повече с енергийните компании представляват допълнителен риск за селското стопанство и градинарството. Много селскостопански земи, ползвани дългосрочно за други цели, могат да загубят статуса си по план за аграрно предназначение. Адвокати предупреждават, че такива дългосрочни задължения допълнително оказват натиск върху фермерите и силно ограничават гъвкавостта при ползването на земята.