Реформата модернизира съществуващото европейско законодателство и изяснява коя държава носи отговорност за социалното осигуряване, когато гранични работници са активни в повече от една държава. Националните организации ще бъдат задължени по-бързо да обменят информация, за да се откриват по-добре грешки, злоупотреби и измами с обезщетения. Също така ще бъде засилена борбата с конструкциите, известни като пощенски кутии.
Гранични работници
Една от най-важните промени засяга положението на граничните работници. Досега обезщетението за безработица при пълна загуба на работа обикновено се изплащаше от държавата, в която живее работникът. Отсега нататък тази отговорност в много случаи се прехвърля на държавата, в която работникът действително е работил. Който е работил поне 22 последователни седмици в работната държава или е бил осигурен там, ще получава обезщетението от тази държава. Така се постига по-голяма яснота относно разпределението на отговорностите между държавите членки.
Без отсрочка
Люксембург успя по време на преговорите да издейства изключително дълъг преходен период. Това дава на люксембургското правителство допълнително време да адаптира административните процедури, информационните системи и обмена на данни със съседните държави.