Лагард ще напусне поста си на 7 февруари 2027 г., осем месеца преди да изтече мандатът ѝ. Бившата френска министърка на финансите ръководи ЕЦБ от 2019 г. Нейното заминаване дава възможност новият президент да бъде назначен преди Франция през април да избере наследник на президента Макрон.
Льо Пен
Настоящият френски президент така може да окаже влияние върху назначаването в ЕЦБ. В европейските правителства има притеснение, че евентуална победа на Марин льо Пен ще усложни преговорите по наследството. Макрон самият не може отново да участва във френските президентски избори.
Германският федерален канцлер Фридрих Мерц обяви, че европейските правителствени лидери искат да посочат наследник преди края на тази година. Назначаването ще бъде част от преговорите между страните от ЕС, където икономическите възгледи на кандидатите и националните интереси имат роля.
Сама Лагард е дала друго обяснение за преждевременното си оттегляне. Тя иска да си върне свободата, за да може да се изказва по политически и обществени въпроси. Като президент на ЕЦБ тя трябва да запази политическата неутралност. Лагард е изключила възможността да бъде кандидат на френските президентски избори.
Намаляване на разходи
Възможността Льо Пен да дойде на власт също играе роля заради финансовите проблеми на Франция. Високият държавен дълг и растящите лихви оказват допълнителен натиск върху държавните финанси. Льо Пен е заявила, че ЕЦБ трябва да помогне за решаването на френските финансови проблеми.
Тук има разногласия. Икономисти предупреждават, че финансова помощ от ЕЦБ без бюджетна дисциплина би създала опасен прецедент. Централната банка би трябвало да подкрепя Франция само когато Париж е готов да приведе държавните си финанси в ред (четете: съществено съкращаване на разходите). Това може да постави новия президент на ЕЦБ в конфликт с бъдещото френско правителство.
Два кандидата
За наследник на Лагард се споменават главно двама бивши президенти на централни банки: холандецът Клас Кнот и испанецът Пабло Ернандес де Кос. Кнот ръководи De Nederlandsche Bank от 2011 до 2025 г., де Кос е оглавявал испанската централна банка от 2018 до 2024 г. И двамата имат обширен международен опит и са преживели предишни европейски финансови кризи.
Кнот е известен като поддръжник на стриктна политика срещу инфлацията, макар че под ръководството на Лагард е станал по-прагматичен. Де Кос поставя по-голям акцент върху икономическия растеж, но също подкрепя повишения на лихвите и критикува собственото си правителство за отлагане на реформите. Икономическите им възгледи са по-близки, отколкото репутациите им предполагат.
Други позиции
В крайна сметка политическите споразумения могат да изиграят решаваща роля. Освен председателския пост в ЕЦБ ще се освободят и позициите на главен икономист Филип Лейн и член на Управителния съвет Изабел Шнабел. Франция и Германия имат интереси при разпределението на тези позиции. Заради това европейските правителствени лидери трябва не само да изберат нов председател, но и да преговарят за бъдещото ръководство на ЕЦБ.
