Поради това млечните преработвателни предприятия ще трябва предварително да сключват договори с млечните фермери относно минимални количества за закупуване и фиксирана цена на литър. До момента много малки млечни фермери трябваше да чакат каква цена ще получат след това.
До този момент прилагането на пазарното регулиране беше доброволно. Германия и други аграрно ориентирани държави поискаха от Брюксел то да бъде наложено едновременно навсякъде, въпреки че страни с по-малко млечни ферми, като Австрия, са против това. Те искат първо да бъде проведено обширно проучване на последиците. Комисарят по земеделието Кристоф Хансен заяви, че такова проучване би отнело твърде много време.
Европейската комисия сега иска да застане на страната на млечните фермери, като чрез задължителни договори укрепи позициите им в търговската верига. Хансен цели да подобри преговорната позиция на млечните производители и да ги защити от ценови колебания.
Австрия и няколко други държави от ЕС се притесняват от увеличаването на бюрократичните тежести както за фермерите, така и за преработвателите на мляко. Тези страни настояват за задълбочена оценка на възможните последици от задължителната договорна система. Комисар Хансен заяви, че Европейската комисия тази пролет ще представи предложения, които целят точно да намалят тази административна тежест.
Дискусията за задължителните млечни договори е част от по-широк дебат за функционирането на Общата пазарна организация (ОПО) и борбата с некоректните търговски практики в ЕС. Няколко други държави от ЕС, сред които Испания, Франция, Италия и Германия, в рамките на Съвета по земеделието настояват за по-добра пазарна позиция на винопроизводителите.
Предстоящите месеци ще бъдат ключови не само за млечния сектор и земеделието като цяло, но и за пазарното функциониране на малките и средни предприятия. Освен че комисар Хансен след две седмици ще представи първите насоки за новата обща селскостопанска политика, Европейската комисия също обяви нова конкурентна стратегия за целия бизнес сектор.
Относно новата обща селскостопанска политика (след 2027 г.) вече е известно, че Брюксел иска да се откаже от фиксираните субсидии на хектар и да ги замени с такива, базирани на годишния доход на фермерите. ЕС също така иска да прехвърли субсидиите от големите агрокорпорации към по-малките фермери. Очаква се също така да бъде въведена нова (по-голяма) субсидия за фермери, които трябва да променят методите си на производство според екологичните и климатичните изисквания.

