Според представената в четвъртък пътна карта ЕС трябва до 2030 г. да разполага с напълно оперативна отбранителна структура. Приоритет са четири проекта: европейската инициатива за дронове за отбрана, защита на източната граница, разработване на противовъздушна отбрана и космически щит.
Европейската комисия заявява, че сътрудничеството и съвместните инвестиции са необходими, за да се предотвратят раздробяване, високи разходи и несъвместими системи. До края на 2027 г. четиридесет процента от отбранителните покупки трябва да се осъществяват по съвместни европейски договори. В момента този дял е под двадесет процента.
Плановете са изцяло съгласувани с НАТО. Официални представители на ЕС подчертават, че ЕС не разглежда отбранителните си усилия като конкуренция, а като допълнение към съществуващите структури на НАТО. И двете организации се стремят да са максимално синхронизирани, за да избегнат дублиране и да гарантират оперативна съвместимост.
Комисарите на ЕС Кая Калас, Андриус Кубилиус и председателката Урсула фон дер Лайен призовават за бързина. Те предупреждават, че руската заплаха остава, дори ако войната в Украйна приключи, и Европа трябва да може да се защитава при намаляващата американска ангажираност.
Европейската комисия цели постигане на възпирателен ефект чрез бързо разработване и производство на нови оръжейни системи. Русия и Беларус са изрично посочени в плана като най-големите заплахи. Изграждането на ефективна отбрана срещу дронове и ракети трябва да направи европейското въздушно пространство по-сигурно.
За изпълнението Комисията предвижда финансов рамка от 150 милиарда евро под формата на заеми. Обаче по-голямата част от разходите трябва да идват от националните отбранителни бюджети, за които Комисията временно осигурява допълнително бюджетно пространство чрез специални изключения.
Защитата на източната граница е приоритет заедно с проекта за дронова отбрана. Тази програма, наречена Eastern Flank Watch, трябва да укрепи наблюдението по суша, море и въздух. Първата възможност се очаква в края на следващата година, а пълна оперативна готовност през 2028 г.
Държавите-членки на ЕС остават с правомощията да решават какво се разработва, закупува и изпълнява. Европейската комисия координира напредъка и ежегодно проверява дали постигнатите цели са спазени. Ръководителите на правителствата ще обсъдят новия план следващата седмица на среща в Брюксел.
