Само половин година след представянето на климатичните планове на ЕС за борба с глобалното затопляне, Европейската комисия обяви пет нови предложения за по-нататъшно намаляване на емисиите на метан и азот. Това намаляване се търси главно чрез преминаване от замърсяващи източници на енергия (като природен газ и въглища) към чиста енергия, например водород.
Енергийният сектор (четете: електроцентрали и GasUnie) има срок до 2030 г. да намали част от своите емисии на метан. Мерките включват ремонт на пропускащи газопроводи и оползотворяване на остатъчен газ чрез изгаряне (факелно горене).
Метанът (CH4) е след въглеродния диоксид (CO2) най-важният парников газ, допринасящ за глобалното затопляне. В момента, в който попадне в атмосферата, той е 80 до 100 пъти по-силен от CO2. Метанът е отговорен за една четвърт от човешкото предизвикано глобално затопляне. С невъоръжено око той не може да бъде видян.
В Европа регулацията на метана все още е недостатъчна. С новото законодателство за метан Европейската комисия цели да ограничи емисиите в енергийния сектор с ограничена мярка до 2030 г. и евентуално разширяване след това.
Метанът изчезва от атмосферата след около 15 години. Ако емисиите спрат сега, планетата ще усети това в рамките на 15 години. Няма да се отделя нов метан, а количеството в атмосферата ще намалява. Това дори води до намаляване на парниковия ефект. Но за ограничаване на глобалното затопляне само намаляването на метана не е достатъчно.
Част от употребата на природен газ в бъдеще ще бъде заменена с водород. Затова Европейската комисия преосмисля газовото законодателство и добавя правила за водорода. За да бъде създаден пазар за водород, ще има правила за организиране на пазара, използване на инфраструктура и права на потребителите.
Развитието на водород като газ в мащаб сега все още е в начална фаза, но инженери и техници вече заявяват, че това е газът на бъдещето.
По-рано тази седмица Институтът за аграрна и търговска политика (IATP) представи ново изследване за екологичните въздействия на 35-те най-големи компании за месо и млечни продукти в Европа. Според IATP те са отговорни за 7 процента от парниковите газове в ЕС. В изследваните 35 компании влизат FrieslandCampina, Danish Crown, Nestlé и Danone. Анализирани са техните климатични планове и емисиите в техните вериги за доставка.
Осемдесет и шест процента от месото и млечните продукти в ЕС идват от 10 европейски държави: Германия, Франция, Испания, Полша, Италия, Нидерландия, Дания, Ирландия, Белгия и Обединеното кралство. За преход в европейското земеделие тези 10 държави трябва да поемат основна отговорност, според изследователите.
Според авторите нито една компания от сектора на млечните продукти или земеделието не разглежда намаляването на броя на добитъка като възможно решение. Нарастващият износ на месо също допринася за увеличаването на емисиите, се посочва.
Нито една държава от ЕС не прави големите агро-компании съвместно отговорни за емисиите в техните вериги, въпреки че емисиите от земеделието са се увеличили през последните десет години. Докато ЕС се готви за стартирането на „въглеродно земеделие“ (CFI, Carbon Farming Initiative) като част от Зелената сделка, държавите членки би трябвало да задължат месната и агроиндустрията да намалят емисиите си, призовава IATP.
Само три от изследваните компании (Nestlé, FrieslandCampina и ABP) са обявили планове за намаляване на общите емисии в доставните вериги. IATP заключава, че много големи агрохолдинги имат малко или никакви климатични планове или цели. И дори компаниите с такива планове понякога правят „зелен прахосник“ („greenwashing“), представяйки се за по-екологични, отколкото са в действителност.