Вече е известно, че ограничаването на PFAS и други „вечни химикали“ засега се ограничава до „повече и по-добър контрол“ от страна на отделните държави-членки на ЕС и че за момента не се предвижда (европейска) забрана на PFAS. Все още няма яснота относно почистването на замърсени (почвени) райони и поемането на разходите от замърсяващите компании.
Европейският подход към качеството на водата отдавна е подложен на натиск. Новите правила трябва да осигурят по-чиста питейна и повърхностна вода, но се сблъскват с практически и политически предизвикателства. Важна част е по-доброто измерване и контрол на замърсяванията. Държавите-членки на ЕС трябва по-често и систематично да събират и споделят данни. Това трябва да дава по-добра представа за мащаба на проблема.
Особено важна роля играят вещества, които са трудно разградими. Те остават дълго време в околната среда и се натрупват в организмите. Това ги прави трудни за отстраняване и те представляват постоянна заплаха за качеството на водата.
Promotion
Пяна за пожарогасене
Миналата седмица комисар Росвал заедно с нидерландската заместник-министър Аннет Бертрам (CDA) направиха работно посещение на тренировъчен полигон на пожарната на бившата военна летище Состерберг. Там пожарните части десетилетия са тренирали с пяна и гасителни вещества, съдържащи PFAS, които сега проникват на дълбочина от над 10 метра в почвата.
Дезактивиране
Очистката на това „химическо замърсяване“ на това място ще струва десетки милиони евро, като технологията все още е в начален стадий. На бившето летище сега се развива жилищен квартал, но включването на разходите за многомилионната очистка в цената на жилищата би ги направило недостъпни.
В дискусията също се споменава, че по-строгите мерки на източника могат да бъдат по-ефективни. Така се посочва ограничаването или спирането на производството на определени вещества. Забраната на производство предотвратява замърсяването. Този подход обаче не е част от основата на настоящата европейска политика.
Замърсителят плаща?
Въпреки че целта за по-чиста вода е широко споделяна, позициите относно отговорностите и начина на въвеждане на мерките се различават. Въпросът е дали и тук „замърсителят плаща“; дали разходите за почистване на почвата трябва да бъдат покривани от химическите и фармацевтични компании.
Техническите данни също играят роля. Разлики в методите за измерване и докладване създават несигурност относно мащаба на замърсяването и приноса на различните сектори. Бизнесът оперира с различни цифри в сравнение с политиците и политиците на ЕС в Брюксел.
Преразглеждането на правилата е част от по-широк подход в борбата срещу замърсяването на водите. Става дума не само за един вид вещество, а за цял набор замърсители, които заедно поставят под натиск качеството на европейската вода. Използването на химикали в селското стопанство също (все още) играе голяма роля.