Цялото Европейско парламент ще гласува тази седмица по новата европейска политика за храните, стратегията от фермер до вилицата. Основният въпрос ще бъде дали мнозинството от целия парламент ще се съгласи с разширяванията и затяганията, внесени под ръководството на екологичната комисия ENVI в първоначалното предложение на Европейската комисия.
Стратегията, представена през май 2020 г., е част от знаковия проект на Комисията на Урсула фон дер Лайен – Зелената сделка на комисаря по климата Франс Тиммерманс. Тази Зелена сделка обхваща не само мерки за опазване на околната среда срещу замърсяване на въздуха, почвата и водата, но и за подобряване на биоразнообразието и качеството на храните.
По тази причина почти всички комисари в своите области също трябва да въведат мерки за климата и околната среда.
Това важи и за земеделието, животновъдството и благосъстоянието на животните. Така употребата на пестициди трябва да се намали с 50%, загубата на хранителни вещества – също с 50%. Това включва намаляване на използването на торове, включително земеделски тор, с 20%.
Също така употребата на антибиотици в животновъдството трябва да намалее наполовина, а процентът земеделска земя, използвана за биологично земеделие, се очаква да се увеличи от около 8% до 25% в целия ЕС.
Вълнуващият въпрос в Страсбург тази седмица е дали членовете на Европейския парламент ще последват наскоро приетото гласуване на Комисията по земеделието и околната среда на ЕП. През септември екологичната комисия ENVI и земеделската комисия AGRI приветстваха целите на стратегията Farm to Fork. Техният доклад беше приет с 94 гласа за, 20 против и 10 въздържали се.
Освен това те подкрепиха препоръките на двамата си докладчици – нидерландката Аня Хазекамп (Партия на животните) и италианския християндемократ Херберт Дорфман. Според техния доклад мерките, предложени от Европейската комисия, не трябва да са прекалено доброволни, а трябва да бъдат направени задължителни за държавите от ЕС.
Докладът беше приет изцяло, включително с 48 компромисни поправки, някои от които предизвикаха остри реакции от страна на земеделския сектор.
Една от тях е подчертаването на необходимостта от „задължителен характер“ на целите за намаляване на пестициди, загуби на хранителни вещества и торове. Особено „задължителното включване“ на екологични мерки в земеделската политика е остро критикувано от аграрните държави в ЕС и земеделски организации.
„Затварянето на мегагорища и намаляването на броя на животните в животновъдството носи огромни климатични ползи и е добро за природата, за нашето здраве и за животните. Пробив е, че мнозинството в Европейския парламент сега осъзнава това и наистина иска да пристъпи към действия за постигане на една по-здравословна хранителна система,“ каза Хазекамп.
Докладът на Хазекамп също призовава за намаляване на употребата на пестициди. Европейската комисия по-рано обяви амбицията си да намали използването на земеделски отрови с 50% до 2030 г. Това намаляване трябва да бъде задължително, посочва докладът на Хазекамп. Освен това ЕС трябва да бъде по-строг при одобряването на токсични вещества.
Дебатът ще се проведе в понеделник, във вторник ще бъде гласувана резолюция, а в сряда сутринта ще бъде обявен резултатът. Европейската комисия след това до 2024 г. ще предложи поредица от законодателни инициативи за превръщане на устойчивото развитие на веригата за доставки на храни в европейски закони.
Препоръките, които Европейският парламент прави в инициативния доклад на Хазекамп, не са задължителни, но парламентът – както и 27-те държави членки на ЕС – трябва да одобрят окончателните законодателни предложения. Поради това Европейската комисия ще трябва да вземе предвид препоръките, ако мнозинството в ЕП ги подкрепи.