Възпоменанието бе белязано от сдържан почит, признание за колективни провали и призиви за постоянна бдителност срещу омразата и отрицанието.
Пленарното заседание започна с минута мълчание в памет на жертвите. Парламентаристите спряха, за да отбележат неспособността на международната общност да предотврати трагедията от 1995 година. Убийството на хиляди босненски момчета и мъже, което се случи въпреки надзора на ООН в определените енклави, остава дълбока рана в европейската история.
Възпоменанието в Страсбург бе посетено от голяма босненска делегация, включително двама оцелели от масовите убийства. Няколко говорители подчертаха, че Сребреница не е изолиран инцидент. Геноцидът бе резултат от години на насаждане на омраза, обезчовечаване и политическа пропаганда.
Председателката Роберта Мецола от Европейския парламент призова за активно помнене и припомни, че Европейският парламент през 2009 г. обяви 11 юли за официален ден на възпоменание. Тя заяви, че помненето не е само дълг към миналото, а и задача към бъдещето: да се борим с дезинформацията и да поддържаме жив спомена.
При възпоменанието не се обърна внимание само към миналото. Бяха засегнати и актуални конфликти. Чуха се критики към настоящата европейска политика по отношение на защита на гражданите и човешките права. Геноцидът в Сребреница бе посочен като пример за това, което може да се случи, ако предупредителните сигнали бъдат игнорирани.
Възпоменанието служи и като предупреждение за съвременни политически тенденции, при които групи от населението отново се стигматизират. Направени бяха и сравнения с настоящите израелски военни действия срещу палестинците в ивицата Газа.
В различни речи бе подчертано значението на справедливостта и колективната памет. Говорителите акцентираха, че признаването на истината остава съществено, особено във време, когато отричането на геноцид и ревизионизмът напредват. Защитата на фактите според тях е демократична отговорност.
Извън парламента по целия свят се подготвят възпоменания за 11 юли. В Босна и Херцеговина се очакват до 150 000 души за централната церемония. Роднините на жертвите тази година отново ще препогребат идентифицираните останки, което показва, че процесът на скръб все още не е завършен.
Травмата продължава да живее в семейства и общности, не само в бившите югославски републики, но и на други места в Европа.
Тридесет години след събитията призивите за признание и истина продължават да звучат. Европейското възпоменание в Страсбург подчерта, че тази трагедия води до трайни не само политически, но и морални задължения.