Евродепутатите изразяват загриженост относно физическите и психическите рискове за здравето на младите потребители на социални медии и смартфони. Родителите трябва да получават помощ за управлението на дигиталните дейности на децата си, посочват евродепутатите.
Освен това онлайн използването трябва да бъде съобразено с възрастта. Затова парламентът предлага минимална възраст от шестнадесет години за достъп до социални медии, видеоплатформи и AI-платформи. Тийнейджъри на възраст от тринадесет до шестнадесет години трябва да имат достъп само с родителско разрешение.
Европейският парламент повтори призива си за забрана на умишленото пристрастяване към цифровите продукти, като безкрайното превъртане и автоматично пускане на видеоклипове. Тези мерки са включени в доклада за по-добра онлайн защита на децата, в чиято подготовка участва и холандският евродепутат Ким Ван Спарентак.
Парламентът иска Европейската комисия да се справи с пристрастяващите елементи в онлайн игрите и триковете на дизайна, които карат децата да харчат повече пари онлайн, като фалшиви валути и кутии с награди (lootboxes). Освен това парламентът одобри предложението на Ван Спарентак за здравни съвети относно времето пред екраните.
„Против манипулативните трикове на технологичните компании вече не може да се противопостави само със самодисциплина. Понякога изглеждаме като екрани-зомби, а децата получават екран като залъгалка при най-малката нужда. А това, което децата виждат онлайн, често е и опасно.“
Ван Спарентак: „Онлайн средата се е превърнала в блато, където манипулативни алгоритми и пристрастяващо оформление потапят децата все по-дълбоко в свят, пълен с радикализация, насилие, хранителни разстройства или омраза към жените. Това има сериозни последствия за тяхното развитие, безопасност и психично здраве.“
Ван Спарентак обаче е критична към призива за въвеждане на минимална възраст от 13 години за социалните медии. „Ако се въвежда проверка на възрастта, това трябва да става по най-сигурния и ефективен начин. Боя се, че ще се появи индустрия, базирана на сканиране на детски лица или събиране на техни данни. Такива драстични мерки трябва да се основават на солидна научна основа, а не на политически сделки с възрастови ограничения.
Освен това родителското разрешение може да доведе до несправедливи ситуации за децата, защото някои деца ще имат право на социални медии, а други не. Така се получава разлика в защитата между деца с родители, които имат време и енергия да се занимават с това, и такива без такива възможности. „Отговорността отново се прехвърля изцяло на родителите, а не на технологичните компании.“
Следващата година Европейската комисия ще представи нов закон за по-добра онлайн защита на потребителите - „Закон за дигитална справедливост“ (Digital Fairness Act - DFA). Препоръките от доклада на евродепутатите ще бъдат включени в него.