В Страсбург политици от Европейския съюз от три политически групи — Европейските консерватори и реформатори (ЕКР), Идентичност и демокрация (ИД) и „Европейските патриоти“ — обединиха усилия, за да внесат вот на недоверие. Според няколко източника те са събрали необходимите 72 подписа.
Причината е т.нар. „Pfizergate“. Тогава председателят на Комисията фон дер Лайен е кореспондирала лично с върховния управител на Pfizer Алберт Бурла относно покупката на ваксини на стойност милиарди евро. Част от тази комуникация е протекла чрез текстови съобщения (SMS), но тези съобщения никога не са били оповестени публично. Европейски съд наскоро постанови, че фон дер Лайен е нарушила задължението си за прозрачност.
Фон дер Лайен до момента отказва да коментира съдържанието на SMS-ите или личното си участие в преговорите с Pfizer. Тя се защитава с аргумента, че става въпрос за лична кореспонденция, но това не убеждава мнозина евродепутати.
Според редица евродепутати фон дер Лайен руши доверието в европейските институции с упорития си отказ да разкрие съобщенията. Те посочват, че прозрачността е от жизненоважно значение, особено при толкова скъпи и важни решения. Все пак мненията в парламента са разделени дали това е достатъчна причина да бъде разпусната цялата Комисия.
Вотът по тази мотивация се очаква да се проведе тази седмица по време на пълното заседание в Страсбург. Дори и да се осъществи гласуването, е малко вероятно вотът да получи мнозинство. Големите центристки групи, като Европейската народна партия (ЕНП) и социалдемократите, въпреки вътрешна критика, продължават да подкрепят фон дер Лайен.
Вотът на недоверие идва в деликатен момент, тъй като Фон дер Лайен е силно критикувана и за друг въпрос, по който левите и зелените евродепутати заплашват да изразят недоверие към цялата Комисия (ВДЛ2). Става въпрос за отслабването или отмяната на Закони от предишната Комисия (ВДЛ1) по Зелената сделка, особено относно възможното отмяна на директивата срещу «зелено пране» (anti-greenwash).
Гласуването за доверие тази седмица може да отслаби позицията ѝ, дори и мотивът да не бъде приет. Целият този въпрос подхранва по-широкия дебат за властта, отговорността и контрола в институциите на ЕС. За мнозина гласуването е политически тест: докъде наистина стига недоволството от ръководството на фон дер Лайен? Затова недоверието около фон дер Лайен вече не може да бъде игнорирано политически.