Комисията по земеделие в Европейския парламент ще обсъди в четвъртък с вицепредседателя на Комисията Франс Тимерманс как европейското земеделие може да стане по-устойчиво след пандемията от коронавирус. Това е първата възможност за Комисията по земеделие да зададе въпроси на Тимерманс относно още непубликуваните му планове.
Видео-дебатът от разстояние с Тимерманс вероятно ще се концентрира основно върху бъдещата финансова подкрепа за селскостопанските сектори. Някои евродепутати призовават за включване на селското стопанство в мегаплана за възстановяване след коронакризата; други смятат, че е „по-безопасно“ да се придържат към сегашните бюджети за настоящата Политика на общата селскостопанска политика (ПОСП).
Все пак по въпроса за мегаплана за възстановяване комисарите на ЕС, министрите и ръководителите на правителства далеч не са постигнали съгласие. Тимерманс по-рано обяви нова екологична и климатична политика („Green Deal“), която ще постави нови изисквания към селскостопанския сектор да произвежда по-устойчиво и екологично.
Въпреки това Европейската комисия в тези дни трябва да преразгледа всички предходни планове „в периода след коронавируса“ (четете: да ги намали), за да освободи стотици милиарди за икономическо възстановяване и подкрепа на предприятия. Затова Тимерманс не само ще трябва да отложи или адаптира своя план от „фермата до масата“ (F2F), но и се създава възможност климатични и екологични условия да бъдат свързани с европейски (корона)възстановителни субсидии през следващите години. Така изискванията по Green Deal могат да се превърнат в част от европейска спасителна линия за много отрасли и сектори в много страни членки на ЕС.
По-рано тази седмица земеделски организации от трите балтийски държави Естония, Латвия и Литва призоваха Европейската комисия да свърже новата Общата селскостопанска политика (ОСП) с новия мегаплан за възстановяване след коронавируса. Балтийските фермери настояват новият многогодишен бюджет (2021-2027) да се използва за мощно и справедливо възстановяване на икономиките на ЕС след пандемията, заявиха от латвийската организация на фермерите Farmers ‘Assembly.
Балтийските фермери смятат, че мерките за възстановяване трябва най-после да сложат край на дълго съществуващото неравенство между фермерите в ЕС. Те посочват, че откакто трите балтийски държави се присъединиха към ЕС през 2004 г., получават най-ниските преки плащания – около половината от средните плащания за другите фермери в ЕС. Според авторите на писмото тези плащания са базирани на неправилни изчисления на производителността на балтийските фермери преди те да се присъединят към ЕС.