Европейският парламент изрази миналата седмица становище в неангажираща резолюция във връзка с това, което смята за сериозно влошаване на демократичната ситуация в Грузия. Сред посочените причини са новият закон за „външни влияния“, репресиите срещу протестиращи и заплахите към опозиционни членове. Тези развития се считат за противоречащи на европейските ценности и норми.
Грузинският премиер, който вече беше определил европейската критика като пристрастна, нарича резолюцията „срамна“ и „неприемлива“. Според Кобашидзе не става дума за потисничество или отклонение от демократичните правила. Той заявява, че европейските институции се намесват във вътрешните работи.
В същото време в Грузия нараства пропастта между проевропейския президент Саломе Зурабишвили и настоящите управляващи от партията „Грузинска мечта“, които отскоро следват курс, който изглежда по-силно ориентиран към Русия. Тази позиция, подкрепяща Москва, води до увеличение на напрежението, като големи части от населението продължават да се стремят към проевропейска ориентация.
Грузия официално подаде заявление за членство в ЕС, но процесът на присъединяване протича бавно. Въпреки че страната получи статут на кандидат през миналата година, истинското членство е още далеч в бъдещето. Заявлението ѝ е отделено от това на три страни от Западните Балкани, които подадоха молби за членство приблизително по същото време.
От своя страна Европейският съюз иска да ускори приемането на Украйна и Молдова. Предвид нарастващата заплаха от Русия, Брюксел разглежда бързата интеграция на тези две страни като стратегически приоритет. Грузия засега се държи на по-голямо разстояние, отчасти поради намалялото доверие в настоящите ѝ управляващи.
В резолюцията на Европейския парламент не само се осъжда ситуацията в Грузия, но и се предлагат конкретни мерки. Призовава се за лични санкции срещу, наред с други, Бидзина Иванишвили — богат бизнесмен, който се счита за влиятелна фигура зад управляващата партия. Други политици и бизнесмени, подкрепящи проруска линия, също са посочени като потенциални цели на санкции на ЕС.
Напреженията между Грузия и ЕС така се увеличават. Докато Брюксел се притеснява от спадането на страната към авторитарни практики, грузинското правителство продължава по своя път. Това поведение не само заплашва да забави бързото присъединяване към ЕС, но и да подкопае доверието на международните партньори в стабилността на страната.