В последните гласувания ЕНП е работила заедно с партии като Идентичност и демокрация (ID) и Европейски консерватори и реформисти (ECR), което доведе до мнозинства в подкрепа на резолюции, отхвърляни от левицата и либералите. Това сътрудничество на ЕНП „отдясно“ предизвиква недоволство сред социалдемократите, зелените и либералите.
Напрежението в парламента бе допълнително нажежено от последната кампания на лидера на ЕНП Манфред Вебер срещу Зеления пакт на бившия еврокомисар Франс Тиммерманс. Тези екологични нормативи, като План за възстановяване на природата и стратегия за храни „от фермата до вилицата“ (F2F), бяха подкрепени и от екологични организации, които получаваха финансова помощ от програми на ЕС като LIFE.
ЕНП наскоро постави под въпрос ролята на неправителствени организации, финансирани от ЕС, в европейския законодателен процес. Според групата става дума за „сива зона“, в която публичните субсидии се използват за политическо влияние. Тази критика се споделя и от други десни партии, с които ЕНП върви ръка за ръка в този контекст.
Центристките фракции виждат в този курс опит на ЕНП да заглуши гражданското общество. НПО-тата имат ключова роля в защитата на демократичните ценности и опазването на околната среда. Според Follow the Money организациите предупреждават за „свиващо се пространство“ за гражданско участие в ЕС.
В същото време ЕНП посочва конкретни случаи, в които екологични организации са получили пари от ЕС, докато активно са водили кампании за определено законодателство. Европейската комисия не е дала достатъчно отчет за това. Средствата от LIFE са били използвани за лобиране около предложението за възстановяване на природата, което опонентите смятат за „неподходящо влияние“. Европейската комисия потвърди финансирането, но отрече да е било използвано неправомерно.
Въпреки нарастващото разединение, ЕНП изглежда не отстъпва от курса си. Лидерът на групата Манфред Вебер продължава да настоява за преориентиране на европейската политика, при което икономическите интереси и „притесненията на фермерите“ да имат повече тежест отколкото зелените амбиции. Тази реторика намира отзвук в десните фракции, засилвайки тяхното сътрудничество.
Либералните и социалдемократични групи разглеждат това сътрудничество като заплаха за баланса в парламента. Тяхната предишна подкрепа за фон дер Лайен беше в рамките на проевропейско сътрудничество и подкрепа на климатичната политика. Този подход все по-често попада под натиск, съобщават както Follow the Money, така и Politico.