Европейският парламент остана практично, идеологично и делово безнадеждно разделен по новата европейска селскостопанска политика (ОСП). С 452 гласа против 178 (при 57 въздържали се) тя беше одобрена като „най-осъществимо“, „най-малко вредно“ или „поради липса на по-добро“.
Пълното отсъствие на всякаква юридическа или финансова връзка между целите в областта на климата и околната среда и селскостопанската политика е за мнозина голямото спъващо препятствие, докато за други е голямо предимство. „Как е възможно този парламент първо да обяви климатично извънредно положение, да изрази амбиции за биоразнообразие и устойчива хранителна продукция, а сега да прави точно обратното?“ – попита Аня Хазекамп (PvdD).
Целта е новата селскостопанска политика да стане по-климатично и екологично насочена и отделните държави членки на ЕС да имат повече свобода да я прилагат според националните си особености. Една от големите промени е въвеждането на така наречените „еко-схеми“; плащания, които ще съставляват 25% от директните субсидии, но ще се отпускат само за селскостопански практики, благоприятни за околната среда.
За първи път ОСП ще съдържа и социални „условия“, според които субсидии ще получават само селскостопански предприятия, които уважават трудовите права на персонала си – от 2023 г. на доброволна основа, а от 2025 г. задължително. Освен това част от субсидията трябва да бъде предназначена за млади фермери.
Голямата промяна ще бъде, че новата селскостопанска политика дава пространство за национални стратегически планове, чрез които ЕС оставя повече отговорност на отделните държави членки. Повечето страни в момента договарят и приключват националните си програми, за да ги изпратят в ЕС преди 31 декември.
Критиката на противниците (особено от Обединената левица GUE/NGL и Зелените) е, че ЕС прехвърля прилагането на климатично ориентираната селскостопанска политика в ръцете на националните правителства. Освен това почти няма санкции по документи, което означава, че никой няма да се чувства задължен да постигне климатичните цели. Привържениците обаче смятат, че по-малко централизираната и по-националната политика е подобрение.
Зелен депутатът Бас Ейкхаут критикува начина, по който е създадена тази ОСП. „Комисията остави на парламента и държавите членки да направят предложението по-зелено. Министрите обаче искат да имат колкото може повече свобода за собствената си държава за изразходване на средствата и затова изискват малко екологични правила.
В Европарламента селскостопанските субсидии много се възприемат главно като „пари за фермерите“, а не като данъчни пари. Затова и не беше постигната сериозна реформа“, каза Ейкхаут. Но предложение за отхвърляне на предложението за ОСП и започване отначало с нова концепция беше отхвърлено с 504 гласа срещу 153.
Берт-Ян Ройсен (SGP), единственият нидерландски преговарящ по ОСП, счита, че това споразумение е компромис, който заслужава подкрепа. Той посочи, че някои нереалистични амбиции на Комисията са намалени до реалистични размери. Нарече преместването на 25% от подпомагането на доходите към еко-схемите „добре балансирано“.
Не само поддръжници, но и колебаещи се и противници признават, че новата политика на ЕС се налага по-малко отгоре-надолу и че решенията няма да се вземат толкова много от бюрата на ЕС в Брюксел. Повечето също признават, че субсидиите за селското стопанство вече няма да са „гаранции за доходи“, а конкретни плащания за предоставени услуги и продукти.
Евродепутатът Ян Хюитема (VVD), член както на селскостопанската, така и на екологичната комисия, каза: „Радвам се, че за първи път в историята на европейската селскостопанска политика част от озеленяването не се управлява от общи мерки, наложени от Брюксел.
Целта вече е по-водеща. Част от бюджета е директно свързана с действително постигнати резултати в озеленяването. Това е най-добрата гаранция за успешно озеленяване“, отбеляза той.