Този уикенд в Европейския парламент в Страсбург отново няколкостотин граждани на ЕС от 27-те държави членки влязоха в дебат за „бъдещето на Европа“. Сред тях, както и в двата предишни панела с граждани на ЕС, бяха около десетина холандци. Този път основната тема на разговор бе изменение на климата, околна среда и здраве.
Панелът „Изменение на климата, околна среда/здраве“ разглеждаше последиците от климатичните промени, въпроси, свързани с околната среда, и нови здравословни проблеми. Тези теми са свързани и със селското стопанство, транспорта и мобилността, енергетиката и прехода към нисковъглеродни общества.
„Ако искаме през 2050 г. да оставим по-чиста Европа на нашите (правнуци), трябва да започнем още днес да променяме собственото си поведение. За това ЕС би могъл и сам да даде добър пример“, посочи холандката Марике Лоперс (жителка на Смилде) в реч пред пленарната сесия.
Като мениджър по промяната в химическата индустрия, тя призова домакините си, че в служебния ресторант на Европарламента вегетарианците не трябва да просят специално адаптирано меню, а веганските опции трябва да са стандарт в менюто, а месоядците да поръчват месо, ако желаят.
Освен това участниците в конференцията не би трябвало по подразбиране да се возят с автобус от хотелите си до парламента. Тя отбеляза, че повечето участници спокойно могат да изминат пеша около 15 минути и ако е необходимо, да поискат транспорт с автобус.
Лоперс, майка на две деца в училищна възраст, също обърна внимание на важността на образованието. „Става дума какво е стандартното и какво е изключението. Промяната в поведението започва от самите нас. На това можем да учим в училищата. Вижте как в образованието в Норвегия или Полша е съвсем обичайно децата един ден в седмицата да се запознават с живота на село, както на хора, така и на животни.“
Според нея ЕС би могъл да прекрати скъпите рекламни кампании за промотиране на консумацията на месо. Също така в търговските споразумения и в селското стопанство Европейският съюз би могъл да бъде по-настоятелен.
„Защо внасяме милиони килограми соя за фураж от другия край на света, с които храним и тороваме животни на малко земеделска площ в Нидерландия, а след това ги изнасяме от другата страна на света като добитък или месо? Как мислите колко гориво, енергия и замърсяване на околната среда струва това?“
Според Лоперс в дискусиите по европейските въпроси твърде често първо се гледа на парите и финансовите разходи. Тя смята, че първо трябва да се оценява колко нещо е замърсяващо или разхищаващо ресурси. Много вредни за околната среда практики все още не са оценени с цена.
„Това важи и за цялата финансова подкрепа на по-слаби държави от ЕС: ние не трябва да подпомагаме тези страни с пари, а с нашите знания и експертен опит. От това Холандия също би могла да спечели. Субсидиите би трябвало да са едва трети или четвърти вариант“, добави тя.
Лоперс направи сравнение с често чуваното обяснение за помощта за развитие: не трябва да се дава храна на бедните, а въдица и да се научат да ловят риба…
Конференцията за бъдещето на Европа започна тази пролет и ще продължи до пролетта на 2022 г. Организацията на процеса на участие е възложена на Конференцията за бъдещето на Европа, в която участват политици от името на ЕП, ЕК и държавите членки на ЕС. Освен това няколко държави от ЕС, включително Холандия, са подготвили своя „собствен“ визия за бъдещето на ЕС.
С гражданския диалог „Поглед към Европа“ всички жители на Холандия могат да споделят идеите си за бъдещето на Европа. „Поглед към Европа“ е инициатива на Министерството на външните работи и е част от Европейската конференция за бъдещето на Европа. Идеите на жителите от целия Европейски съюз се използват за изработване на планове за бъдещето на Европа.