Европейската сметна палата заявява, че контролните критерии за плащания от фонда за възстановяване след коронавирус (RRF) са твърде общи и неясни. Поради това не може да се установи достатъчно дали изплатените милиарди наистина допринасят за постигнатите договорени цели. Одиторите определят това като съществен риск за ефективното използване на европейските пари.
Европейската комисия възнамерява да приложи системата на отчетност на RRF и към други бюджети на ЕС след 2028 година. Според критици, сред които и нидерландският евродепутат Берт-Ян Ройсен, това подкопава финансовия контрол. Брюксел според тях иска да разпространи твърде либерален модел на надзор.
Сметната палата установи, че много от целите на RRF са твърде неясни или трудни за измерване. Според одиторите държавите членки на ЕС често са предоставяли ненадеждна информация за постигнатите резултати. Някои от предварително определените етапи са били формулирани неясно, поради което плащанията не винаги са можели директно да се свържат с конкретни постижения.
При изплащането на средствата за възстановяване не се взимат предвид реалните разходи или спазването на правилата. Държавите членки получават пари на база постигане на етапи и целеви показатели, без директна връзка към разходите по проектите. Санкции при неизпълнение на тези цели остават редки.
Въпреки че процентът на грешките при разходите на ЕС е намалял от 5,6 на 3,6 процента, той все още остава над прага от 2 процента. Сметната палата подчертава, че намаляването е положително, но Европейската комисия все още не отговаря на собствената си норма за одобрително становище.
Освен това европейските счетоводители предупреждават, че непогасените заеми на ЕС към 2027 година ще надхвърлят 900 милиарда евро. Лихвените плащания по пакета за възстановяване, създаден през 2020 г., вече са много по-високи от прогнозните 14,9 милиарда евро, направени от Комисията, и могат да достигнат над 30 милиарда.
Според Сметната палата и няколко евродепутати нарастващата финансова тежест от заемите застрашава устойчивостта на бъдещите бюджети. Ройсен нарича разрастването на заемите „бронея“ за Съюза, чиито разходи се прехвърлят върху бъдещите поколения.
Според тях Европейската комисия трябва да въведе по-строги норми за финансова отчетност. Европейските данъкоплатци трябва да виждат как техните пари реално допринасят за конкретни цели като конкурентоспособност и климат, а не да се губят в система от неясни обещания и нерешителни споразумения.
Освен това Сметната палата установява, че едва пет процента от наличния бюджет на фондовете за сближаване е бил изразходван. Тези фондове са предназначени за субсидии на ЕС с цел подкрепа на изоставащите региони, но много държави членки трудно усвояват парите. Критиците виждат в това възможност за съкращения и дори за намаляване на бюджета наполовина.