В Европейския парламент бе постигнато споразумение относно европейски списък, който показва кои инвестиции могат да се считат за устойчиви, наречен „зелена таксономия“. След няколкоседмични преговори, преди две седмици вече изглеждаше, че има договореност с правителствата на ЕС, но те заплашиха миналата седмица да се откажат. Сега тези проблеми са отстранени чрез някои текстови корекции.
Финансовите институции, които твърдят, че дадена инвестиция е устойчива, оттук нататък трябва да го докажат въз основа на европейските правила в таксономията. По този начин се ограничава "зелено промиване" на финансови продукти. Освен това споразумението осигурява повече прозрачност: инвеститорите вече могат да видят колко процента от техния финансов продукт наистина е устойчив.
Ако финансов продукт не попада под таксономията, това задължително трябва да бъде съобщено на инвеститора. По този начин се предприемат стъпки, за да се превърне устойчивото инвестиране в норма. „ЕС с тези дефиниции задава световен стандарт за устойчиво инвестиране. Въпреки интензивен лобизъм от страна на бизнеса, в това споразумение има амбициозни критерии за устойчиви инвестиции“, заяви евродепутатът Бас Айкхаут (Зелените).
Основно спорно поле в преговорите бяха точните критерии, на които трябва да отговаря устойчива инвестиция. След възражения от Франция текстът относно ядрената енергия бе леко коригиран, така че инвестициите в нея да не се считат предварително за неустойчиви.
„Написахме история“, коментира комисарят на ЕС Валдис Домбровскис. Според него споразумението ще доведе до поток от зелени инвестиции, които ще помогнат на Европа да стане климатично неутрална до 2050 година.
Световният фонд за дивата природа (WWF) също е доволен от „здравословната и балансирана сделка. Това е добра новина за мнозинството граждани на ЕС, заинтересованите страни и политиците, които искат напредък, както изисква климатичната наука.“
Айкхаут е доволен от новите правила, които гарантират, че инвестициите в ядрената енергия, газа и въглищата не могат да бъдат определяни като устойчиви. Айкхаут заяви: „Би било ужасно, ако изискванията за устойчивост се разтягат само за да обслужват национални интереси. За щастие успяхме да предотвратим Полша да нарича инвестициите си във въглища, Германия в газ и Франция в ядрената енергия „устойчиви“.”