В така наречените 'хъбове за връщане' мигрантите трябва да бъдат настанявани по време на разглеждането на молбите им за убежище, или там да бъдат връщани отхвърлените бежанци от страни в ЕС. Италианският премиер Мелони започна това преди няколко месеца в Албания, но то беше отменено от италианските съдилища.
Кристерсон и Нехамер изтъкнаха, че само двадесет процента от отхвърлените мигранти действително напускат ЕС. Според Кристерсон са нужни нови стратегии за прилагане на съществуващите правила и гарантиране на интегритета на миграционната политика. Нехамер добави, че без общи действия доверието в ЕС е поставено на карта.
Планът предвижда създаването на приемни центрове в сигурни трети страни като Албания или Сърбия, където мигрантите могат да пребивават докато ситуацията им бъде изяснена. Тези страни биха получили в замяна финансова или политическа подкрепа от ЕС. Инициативата цели не само повишаване на ефективността при екстрадициите, но и възпиране на незаконната миграция, според Кристерсон.
Политическият натиск за справяне с миграцията е силен. Десни партии в много страни от ЕС настояват за по-строги миграционни закони. По време на Съвета на ЕС през октомври вече беше обсъдено какви роли може да имат трети страни в управлението на миграционните потоци.
Критиката към плановете не отсъства. Организации за правата на човека предупреждават за етични дилеми и нарушения на международно законодателство в подобни приютни центрове. Опонентите посочват рисковете от ‘прехвърляне на европейски отговорности’ към страни извън Съюза. Въпреки това поддръжниците твърдят, че този подход е необходим, за да се запази миграционната система работеща.