Разговорите следват седмици на интензивни консултации между белгийското правителство и Европейската комисия. Комисията иска да използва около 140 милиарда евро от замразени руски средства в банкова сметка в базираната в Брюксел „Евроклийър“ за голям заем на Украйна.
„Евроклийър“ е в центъра на преговорите. Поради тази централна роля Белгия поема по-голям риск в сравнение с други държави от ЕС, които отказват да разкрият информация за собствените си замразени руски активи.
Премиерът Де Вевеър засега отказва да даде одобрение, докато страната му не получи ясни гаранции, че Белгия няма да бъде ангажирана с възможни искове за щети от страна на Русия. Той счита, че финансовите и правни рискове трябва да се поемат съвместно от всички държави членки на ЕС.
Според източници в Брюксел Европейската комисия се опитва да отстрани белгийските възражения чрез разработването на серия правни гаранции. Обмисля се съвместна отговорност и ЕС-общи гаранции в случай че Москва предприеме правни действия.
Де Вевеър се оплаква, че Белгия погрешно е смятана за единствения „най-голям виновник“, докато другите западни държави мълчат за техния дял. Той изисква повече прозрачност от европейските и партньорите от Г7 относно местонахождението на останалите 300 милиарда евро руски активи.
Съединените щати вече изразиха подкрепата си за европейския план с надеждата, че споразумение ще бъде постигнато още този месец. Това увеличава натиска върху Белгия да преосмисли съпротивата си.
Въпреки това белгийският премиер остава предпазлив. Той иска Европейският съюз да поеме пълната отговорност за евентуални правни последици. Според запознати Де Вевеър ще се съгласи едва след като ЕС му предостави писмени гаранции.
Европейските лидери се надяват да постигнат съгласие по време на срещата си на върха през декември. Без съгласието на Белгия обаче планът няма да може да продължи.