Стратегията за биоразнообразието на ЕС беше стартирана през 2020 г. като десетгодишен план за прекратяване на упадъка на природата, екосистемите и животинските видове. На половината път се оказва, че само половината от над 170 препоръки от плана са действително изпълнени. Само малък дял от целите за опазване показват подобрение, а повечето тенденции остават отрицателни.
От над 40 показателя за измерване на напредъка голяма част са недостатъчно развити или дори липсват. Поради това е трудно да се определи къде има подобрения и къде е необходима намеса. Липсата на данни за качеството на биотопите особено пречи за целенасочени действия, посочва европейската изследователска служба.
Анализът показва, че земеделската дейност е един от най-големите фактори за натиск върху природата и биоразнообразието. Интензивната употреба на земеделска земя и загубата на пасища допринасят значително за влошаването на видовете и екосистемите. Този негативен ефект от няколко източника се определя като структурен и труден за обръщане.
Въпреки че в някои държави членки на ЕС се постига напредък с оформянето на защитени територии и проекти за възстановяване, те са недостатъчни, за да обърнат тенденцията. Само ограничен брой страни провеждат активна политика за постигане на договорените цели.
Съществуващото законодателство за опазване на природата в ЕС, като Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, според оценката не се прилага или налага напълно. Липсата на координация между държавите членки, разпокъсаното изпълнение и недостатъчното финансиране се посочват като причини за бавния напредък.
Съществен проблем е, че много от стратегиите звучат добре на хартия, но на практика почти не водят до конкретни действия. Изпълнението изостава заради политическа съпротива, икономически интереси и недостатъчно наблюдение, се казва още.
Европейската комисия призовава за засилени усилия през следващите пет години. Настоява се за ускорено въвеждане на липсващите инструменти за измерване, по-добра защита на природните местообитания и по-голямо участие на гражданите и местните власти.
Без допълнителни усилия повечето цели от стратегията за биоразнообразие до 2030 г. няма да бъдат постигнати. Текущата тенденция показва продължаващ упадък на природата и видовото разнообразие във всички държави членки на ЕС, с големи рискове за екосистемите, земеделието и общественото здраве, заключава изследването на JRC.