България използва еврото като официална валута от 1 януари. Така страната става 21-ият член на еврозоната. Националната валута, левът, бива постепенно заменена след години на подготовка.
Преминаването е посрещнато в страната както с ентусиазъм, така и със скептицизъм. Поддръжниците говорят за историческа стъпка, която доближава България до Европейския съюз. В същото време гражданите изразяват притеснения за евентуално поскъпване на цените.
В магазините и държавните служби цените отдавна се показват както в левове, така и в евро. Това двойно означаване трябва да помогне на потребителите да свикнат и да предотврати неочаквани промени в цените.
Въвеждането на еврото съвпада с напрегната политическа ситуация. Миналия месец българското правителство подаде оставка след продължаващи големи протести срещу режима в София. Демонстрациите бяха насочени сред другото към постоянната корупция и управленски провали.
От Брюксел също прозвучават критики. Европейската комисия спря плащанията на част от европейските субсидии към България. Според Комисията мерките срещу корупцията не са били изпълнени задоволително.
Това спиране е независимо от въвеждането на еврото, но подчертава по-широките тревоги относно управлението и върховенството на закона в страната. По отношение на продължителността и условията на спирането има неясноти.
България има около 6,4 милиона население и се счита за една от по-бедните държави в Европейския съюз. Страната стана член на ЕС през 2007 г. Последователни правителства са разглеждали еврото като възможна опора за икономическа стабилност.
В обществения дебат съществена роля играе и външното руско влияние. В редица дискусии се посочва разпространението на слухове и дезинформация и провокиране на геополитическо напрежение, макар да не е ясно колко голямо точно е това влияние.