Фактът, че двете най-големи политически партии във Великобритания все още се придържат към избирателната система с избирателни райони, води до това нови политически партии и нови гласове да не могат да пробият до британския парламент.
Във всеки от над 650-те района на изборите печели кандидатът с най-много гласове един парламентарен мандат, но гласовете за партии не се събират на национално ниво. Много години все повече експерти безуспешно призовават за въвеждане на пропорционалния принцип в Камарата на общините.
Британският зелен евродепутат Скот Айнсли (50) е недоволен, че британските зелени на последните парламентарни избори през 2017 г. са получили над два милиона гласа, но въпреки това само един мандат. Той обвинява Лейбъристката партия („като единствената социалдемократическа партия в света!“) и Консерваторите, че все още се придържат към недемократичната, архаична система.
За да се предотврати Консервативната партия на Борис Джонсън да спечели мнозинство, Зелената партия, Либералните демократи и националистите във Уелс сключиха изборна коалиция в над шестдесет избирателни района. Там те не се състезават помежду си. Две партии са оттеглили кандидатите си в полза на третата, като призовават техните избиратели да гласуват за кандидата на тази трета партия. Очаква се Либералните демократи да спечелят около тридесет допълнителни мандата във Великобритания, а Зелените – около десет.
„Нашата политическа система все още датира от времето на аристокрацията, големите земевладелци и английското класово общество. Има райони, в които нищо не се е променило от сто години насам. Политиката и държавното управление все още изглеждат за твърде много британци като нещо 'далече в Лондон'. Демокрацията и конституционното право почти не се преподават в училищата“, заявява Айнсли. Той би желал политическата наука да бъде включена по-рано и по-често в учебната програма.
Зелената партия направи климатичните промени и екологичната политика основната тема на своята избирателна кампания. Дълго време британските избори изглеждаха само да се въртят около въпроса за Брекзит – основният приоритет на консерваторите, но през последните седмици се забелязва промяна. Лейбъристите успяха да превърнат бъдещето на болниците и националната здравна система в своя тема, а Либералните демократи са решително против излизането от ЕС.
Британските зелени се присъединяват към про-климатичния бум на много „зелени“ партии в Европа, като в Дания, Швеция, Нидерландия и Германия. Дори Европейският съюз обяви Зелената сделка за ключова тема на предстоящите години. В британската политика Зелената партия все още не е постигнала подобен пробив, въпреки че сега също Лейбъристи, ЛибДемс, Шотландската национална партия и уелските националисти включват „околна среда и климата“ като ключова част от своите програми.
По отношение на членството в Европейския съюз Зелените заемат между позициите на Либералните демократи и на Лейбъристите. Либералните демократи искат незабавно прекратяване на Брекзит процеса и оставане в ЕС. Лейбъристите искат да водят преговори с Брюксел за по-мек Брекзит договор и да подложат резултата на референдум. Лейбъристите ще заемат неутрална позиция в подобно допитване. Зелените искат – както и ЛибДемс – да останат в ЕС, но при втори референдум ще агитират за „Оставане“.
„Нашата страна има нужда от изцеление, оздравяване, поправка. Брекзит, UKIP, Фараж и Джонсън разрушиха твърде много през последните години. Общности са разделени. Семейства са разделени. Тази страна се нуждае от процес на изцеление. Избирателите трябва сами да могат да сложат точка с вота си. Затова ние като Зелени сме за оставане в ЕС, но и за втори референдум“, каза Айнсли в офиса си в южния лондонски квартал Брикстън.