Вероятността британският премиер Борис Джонсън да спечели парламентарните избори в четвъртък е по-голяма от тази на Лейбъристката партия или Либералдемократите. Но това няма да е защото Консерваторите имат особено привлекателна изборна програма, а главно защото повечето британци вече са уморени от грижите около Брекзит и искат възможно най-бързо да се отърват от тях.
Освен това за повечето британци няма алтернатива. Първо, личността на лидера на Лейбъристката партия Джеръми Корбин е твърде спорна. Той е мразен от почти всички, дори от собствени членове на партията. Той е най-необичаният политик през последния век. Освен това планът за Брекзит на Лейбъристката партия би довел до повече преговори с Брюксел, може би с две или три години забавяне, а избирателите щяха да гласуват и на референдум. С това Джонсън постига своята цел: тези избори са основно за Брекзит, моля възможно най-бързо...
Все повече изследвания показват, че отказът от икономическите сигурности на сегашния единоен пазар на ЕС в полза на несигурностите от нови самостоятелни британски търговски споразумения е вреден за британската икономика. И това за много години. Въпреки това голяма част от избирателите изглежда го приемат.
Бъдещето изглежда розово за британския премиер. Консервативната му партия води убедително в социологическите проучвания и дори може да разчита на 359 от 650 места. Най-голямата опозиционна партия Лейбъристката би останала с 211 места. Премиерът иска, ако спечели изборите, бързо – преди края на януари – да прокара своя договор за Брекзит през парламента. Дали Европейският парламент в Страсбург ще го одобри, е съвсем друг въпрос. Трябва първо да изчакаме.
Все пак Джонсън вероятно не се самоуверява прекалено. Предшественичката му Тереза Мей през 2017 г. прекали с предсрочните избори. Тогава Консерваторите също вървяха добре в социологическите проучвания, но въпреки това загубиха парламентарното си мнозинство. Има вероятност нито една партия да не получи мнозинство. Това се случи както през 2017, така и през 2010 г., когато Консерваторите сформираха коалиция с Либералдемократите.
Този път обаче е силно въпросително дали Джонсън може да потърси подкрепа от другите големи партии. Шотландската SNP и Либералдемократите, трета и четвърта партия в страната, са анти-Брекзит и анти-Тори.
Лейбъристката партия изглежда има по-добри карти за формиране на управляваща коалиция в разединена Камара на общините. Шотландските националисти са готови при определени условия да подкрепят Лейбъристко правителство. Това обаче трябва да бъде срещнато с нов референдум за независимостта на Шотландия. Сътрудничеството с ЛибДем вероятно е по-трудно, тъй като лидерът на партията Джо Суинсън ясно заяви, че категорично не желае лидерът на Лейбъристите Джеръми Корбин да е премиер.
Според анализатор на Financial Times не бива да се забравя, че в момента в Обединеното кралство няма мнозинство „за“ никъде. Хората знаят какво не искат, но не знаят какво искат. Обикновените граждани са толкова разделени, колкото и парламентът, а да се разделя страната само на „за излизане“ и „за оставане“ е опростяване, което става все по-непоносимо.
С това тези избори за повечето избиратели са преди всичко въпрос на чувства, мнения, впечатления и (пред)съди, а не на факти, сигурности и постижими решения.