Ако отхвърлените търсещи убежище не могат или не искат да го направят, те могат да бъдат настанени в приемни лагери извън ЕС. Това задържане трябва да бъде разпоредено от административен или съдебен орган и може да продължи максимум 24 месеца. Това важи и за семейства с малки деца.
Такъв принудителен престой в лагер в Албания или Либия може да бъде удължен с максимум шест месеца, ако ситуацията в страната на произход се промени, ако се разкрие нова информация или се подобри сътрудничеството с трета държава. Това е записано в новия закон за връщането, който Европейският парламент прие в сряда.
Претърсвания
За да се улесни бързото връщане, държавите от ЕС имат право да извършват проверки. Това може да включва претърсвания на домове или претърсване и изземване на лични вещи и електронни устройства като лаптопи или мобилни телефони.
Promotion
Отхвърлените търсещи убежище се определят от ЕС като незаконни лица. Ако те се преместят в друга държава от ЕС, там може да последва нова присъда лишаване от свобода. Държавите от ЕС могат също да изискват от отхвърленото лице да се явява редовно или да пребивава на определено място. Също така могат да се приложат алтернативи като електронно проследяване или финансов натиск (например намаляване или отказ на обезщетения).
Вече в Албания
За да стане възможна по-строгата политика за връщане, трябва да се сключат споразумения и с държави извън ЕС. Приетото законодателно предложение предвижда договори с държави за „центрове за връщане“. Това са места в държави, които не са членки на ЕС, където незаконно пребиваващи лица се задържат преди да бъдат върнати в родината си. Държавите от ЕС могат самостоятелно да сключват такива договори с трети страни за лагери за връщане.
Италия вече преди две години направи първа стъпка в тази посока, като създаде приемен лагер в Албания. По-късно той бе спрян по съдебна заповед в Италия, защото противоречал на италианските и европейските закони. Сега тези лагери са разрешени. Сред тях Нидерландия вече е сключила договор за сътрудничество с Италия.
Дори деца
За непълнолетни без родители или настойници важи изключение: те не могат да бъдат изпращани в „центрове за връщане“. Споразумения с държави извън ЕС могат да се сключват само ако тези страни уважават правата на човека, международното право и принципа за нерепатриране. Преди такова споразумение да влезе в сила, държава членка на ЕС трябва да уведоми Европейската комисия и останалите държави от ЕС.
След 20 години
„Хората имат основателни очаквания, че който няма право да остане тук, ще се върне в родината си,“ казва нидерландският евродепутат и докладчик Малик Азмани (Renew/VVD). Той е главен съставител на новия закон за връщане. „Имах една ясна приоритетна цел: Европа трябва да предложи ефективни, реалистични решения, за да възстанови контрола върху миграцията. Вложих много усилия в това. И днес, след почти двадесет години застой, успяхме.“