Областните власти на швейцарския кантон Граубюнден издадоха разрешение за отстрел на вълк. Отстрелът на вълци е възможен, тъй като Швейцария, която не е член на ЕС, миналата година разшири ловния си закон.
Австрийски експерт по вълци и ландшафтна екология нарича разширения швейцарски закон пример за нова политика на ЕС към вълците.
През изминалите летни месеци в Граубюнден около 60 овце са станали жертва на вълчи нападения, от които десет – на високо разположена поляна край селото Клостерс. Там са регистрирани 15 нападения, при които вълците са убили над 10 овце на защитени пасища и по този начин са изпълнили законовото условие за издаване на разрешително за лов.
В миналото в Швейцария са важали много по-строги критерии, поради които никога не е било издавано разрешение за отстрел. През 2020 г. се проведе референдум относно евентуално повторно откриване на лова на вълци, но той бе отхвърлен с изключително малко мнозинство. Въпреки това швейцарското правителство реши да уважи мнението на голямото малцинство. Ловът не се разрешава „без ограничение“, но изключенията се разширяват.
Сега швейцарският ловен закон изисква да бъде установено чрез ДНК доказателство, че един и същ вълк е нападнал овца поне петнадесет пъти в рамките на четири месеца. При това трябва поне десет животни да са били ранени или убити. Освен това съответното стадо трябва да е било защитено или охранявано в този момент, чрез огради или пазачки кучета.
Разрешението важи само за този един вълк. По-рано през годината в друга част на Швейцария след издаване на разрешително бе отстрелян „неправилен“ вълк. Швейцария не убива вълци за да поддържа малък брой глутници, а позволява отстрел само на явно вредни вълци - убиец на овце.
Също така не се издават твърде много разрешителни за кратко време. Броят на вълците, които могат да бъдат убити в един кантон, не трябва да надвишава половината от броя на младите вълци в глутницата.
Австрийският експерт по вълци Грегор Грил от Селскостопанската камара в Залцбург смята, че и в страните от ЕС гражданите трябва да имат глас по въпроса за управлението на броя на вълците. Във все повече държави от ЕС се водят дискусии за „проблемите“, свързани с вълците, тъй като те все по-настойчиво се разпространяват от изток и юг към северните и западните райони на Европа.
Грил смята за несъстоятелно твърдението, че човекът и вълкът трябва да живеят мирно рамо до рамо. Той посочва, че всеки вид има нужда от собствен хабитат и жизнено пространство, но директивата на ЕС за хабитатите (FHH) е остаряла, тъй като вълкът вече не е в списъка на застрашените видове. „Напълно абсурдно е да се застъпва съжителство между хора и хищници, защото такова никога не е съществувало“.